Определение № 1060 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2499/2022 г.

С определение №911 от 20.03.2025г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение №385 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д. №150/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Б. А. А. сумата над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл.432, ал.1 КЗ, като е отхвърлен искът на Б. А. за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и в частта, с която е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. В. П. сумата над 120 000 лева до присъдената сума от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето й А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлен искът на М. П. за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и в частта, с която е потвърдено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени от Б. А. А. и М. В. П. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за сумите над присъдените 200 000 лева /на Б. А./ и 150 000 лева /на М. П./ до претендираните по 250 000 лева от всеки от тях. Указано е на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 5 200 лева /по 2 600 лева всеки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. С молба от 24.03.2025г. касаторите Б. А. А. и М. В. П., чрез адв.Ч. са представили влязла в сила осъдителна присъда, постановена по нохд №395/2021г. по описа на ОС-Пазарджик, изменена с решение №126 от 14.12.2021г. по внохд №563/2021г. по описа на АС-Пловдив, потвърдено с решение на ВКС по кнд №90/2022г. Молят да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че с влязла в сила присъда по нохд №395/2021г. по описа на ОС-Пазарджик застрахованият в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС П. Димитрийков А. е признат за виновен и е осъден за процесното ПТП и за причиняване по непредпазливост на смъртта на А. Б. А., за която ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело. С оглед изложеното и като взе предвид, че такси и разноски не се дължат от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда /чл.83, ал.1, т.4 ГПК/, съдът намира, че следва да отмени определението за задължаване на касаторите /ищци/ да внесат по сметката на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 5 200 лева /по 2 600 лева всеки/. Воден от горното, Върховният касационен съд