Определение № 196 от 06.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4855/24.04.2015г. на Р. з. и.-гр.В. против определение № 224/30.03.2015г. постановено по ч.гр.д.№ 1625/2015г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на жалбоподателя срещу определение № 3501/03.12.2014г. по гр.д. № 2771/2014г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 14727/20.10.2014г. по гр.д. № 10302/2014г. на Варненския районен съд, с което не е уважено възражението на ответника по иска Р. з. и.- [населено място] за неподсъдност на спора. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, моли да се отмени и постанови друго определение, с което да се укаже на Варненски районен съд да изпрати делото за разглеждане от Върховния административен съд по съображения изложени в частната жалба. Ответникът по частната жалба Б. Г. Б., чрез адв. В. Н., счита, че постановеното определение е законосъобразно, а частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Пред Варненски районен съд са предявени от Б. Б. искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 КТ и евентуален иск по чл. 357, ал.1 КТ. Ответникът по иска Р. з. и.-гр. В. с отговора на исковата молба е навел възражение за неподсъдност на спора пред гражданския съд, тъй като оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е оставал без уважение това възражение, а въззивният съд е потвърдил определението на районния съд. С обжалваното определение съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че въззивното определение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за неуважаване на възражението на ответника по иска за неподсъдност на спора, не подлежи на касационен контрол пред ВКС, предвид задължителните указания в т. 9, б. „в” от ТР № 1/2013г на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно. Въпросът дали въззивното определение на Варненски окръжен съд подлежи на касационно обжалване е разрешен в горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. В т.9, б.”в” е прието, че определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията актове, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г.о., се е съобразил с тези задължителни указания. Затова актът му следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.