Определение № 389 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4191/2018 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Л. Н. Н. за отмяна на решение от 3.5.2018 г., постановено по гр. д. № 3331 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 41448/2009 г. на Софийския районен съд, ГК, 53 състав, за признаване за установено, че молителят дължи на [фирма] 3023,46 лв. за доставена топлинна енергия през периода от март 2006 г. до април 2008 г. и 828,80 лв. мораторна лихва. Молителят твърди, че съставът на съда е следвало да се отведе поради наличието на облигационни отношения с [фирма] и след като не е изпълнил това си задължение, е нарушил правото му на защита. Ето защо моли решението на съда да бъде отменено на основание чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Ответникът по молбата [фирма] и третото лице-помагач [фирма] не вземат становище по нея. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, приема следното: Молбата е подадена в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 от ГПК, поради което трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение