Определение № 95 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1999/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от П. А. Д. частна жалба срещу определение № 53/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3697/2017 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по същото дело определение № 190/02.10.2017 г. С последното е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П. А. Д. частна касационна жалба срещу определение № 16660/05.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 5755/2016 г. на Софийския градски съд. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. С обжалваното определение, състав на ВКС, I г.о., е оставил без уважение молба на П. А. Д. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по същото дело определение № 190/02.10.2017 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от страната частна касационна жалба срещу определение № 16660/05.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 5755/2016 г. на Софийския градски съд. Прието е, че с определение № 190/02.10.2017 г. съставът на ВКС, ГК, I г.о. се е произнесъл по цялото искане по подадената от П. А. Д. частна касационна жалба и като е приел, че същата е процесуално недопустима, я е оставил без разглеждане. Обобщено е, че при констатирана от ВКС недопустимост на частната касационна жалба, съдът не дължи произнасяне относно това дали обжалваното с тази жалба определение на въззивния съд е нищожно или недопустимо, поради което не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по част от искането. Така изложените в обжалваното определение съображения следва да бъдат споделени изцяло. Съгласно изричната разпоредба на чл. 250 ГПК, съдът допълва постановения от него акт, когато не се е произнесъл по цялото заявено пред него искане от страната. В конкретния случай – видно от мотивите на постановеното определение № 190/02.10.2017 г., съдът е счел заявено искане за процесуално недопустимо и с постановения от него акт се е произнесъл изцяло. Предвид изложеното, приетото в обжалвания в настоящото производство съдебен акт, че е налице произнасяне по цялото заявено искане по спора, е правилно и законосъобразно. Останалите доводи, които са изложени в частната жалба, изразяват несъгласието на жалбоподателката с приетото във влязлото в сила определение № 190/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3697/2017 г. на Върховния касационен съд, I г.о., което обаче не обосновава наличие на основание за допълването му. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение № 53/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3697/2017 г. на Върховния касационен съд, I г.о. – потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение