Определение № 6921 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4416/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Т. и приподписана от адв. Л. Костова, срещу определение № 2009/23.02.2024 г. по административно дело № 6644/2023г. по описа на Административен съд-София град. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Сочи, че не е сезирал АССГ, тъй като този съд е ответник по предявения иск. Счита, че с обжалваното определение му е отказан достъп до правосъдие. Прави искане за отмяна на определението и решаване на делото по същество. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, което е образувано по искова молба на Д. Т. Т., подадена „чрез Административен съд – София град до компетентния съд“, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Административен съд – София град за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия по адм. дело № 5489/2023г. С разпореждане № 6067/17.07.2023г., съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца, в 7-дневен срок от съобщението, да уточни размера на обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди; да посочи в резултат на кое действие на съда по адм. дело № 5489/2023г. са причинени вредите и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00лв. Съдебният акт е съобщен на ищеца чрез неговата съпруга З. В. Т. на 06.02.2024г., но указанията на съда не изпълнени в предоставения срок. При горните обстоятелства е постановено оспореното определение. Определението е правилно. Обоснована от съдържанието на исковата молба е констатацията на административния съд за нередовности на същата. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е предявил иск за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 24 000,00 лева срещу ответник Административен съд – София град, които счита, че са му причинени от „поведението“ на същия съд по адм. дело № 5489/2023г. Възразява се срещу проведената процедура за отстраняване нередовности на исковата молба, по която е образувано посоченото дело и срещу прекратяването на последното, което счита за отказ от правосъдие. Отправени са „предупреждения“ за нарушения на чл.6 и чл.10 от ЕКПЧ. От преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е видно, че не отговаря на изискванията на чл. 127-129 от ГПК във вр. с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, поради което правилно съдът с издал разпореждане за оставянето й без движение. Дадените указания на ищеца са ясни и конкретни, съответстващи на констатираните нередовности и на предмета на предявената претенция. За разглеждане и произнасяне по последната, е следвало да са посочени незаконният административен акт, действие или бездействие, което е причинило твърдяните вреди, размерът на обезщетенията поотделно за имуществените и за неимуществените вреди, както и да се представят доказателства за внесена държавна такса. В този смисъл са дадените указания, които ищецът не е изпълнил в предоставения срок, в резултат на което исковата молба е останала нередовна и съдът е упражнил правомощието си по чл.129 ГПК за прекратяване на производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като правилно следва да се остави в сила. В отговор на оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че за да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува право на иск. То трябва да бъде редовно упражнено чрез редовно предявяване на иска, за което съдът следи служебно, а провеждането на проверката за това не представлява отказ от правосъдие, както неоснователно счита жалбоподателят. Видно е, че исковата молба е постъпила в Административен съд – София град, от което следва, че именно в АССГ е предявен искът /арг. чл.125 ГПК/. Преценката за подсъдността на спора, от друга страна, се дължи по редовна искова молба, каквато в случая липсва. По изложените съображения, оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,