Определение № 149 от 21.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2351/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. М. М., чрез адв. Н. С. Х., против определение № 72 от 11. 05. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 94/2020 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 802 от 14. 10. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 569/2019 г. на ОС – Ловеч, с което е оставена без разглеждане подадената от В. М. М. частна жалба против разпореждане от 27. 06. 2019 г. по гр.д. № 616/2015 г. на РС – Тетевен, с което е указано внасяне на депозит в размер на 240 лв. за възнаграждение за вещо лице за изготвяне на допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до приключване на производството по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, образувано заради формирана противоречива практика на ВКС по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Според едното становище определенията на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, в редакцията ДВ бр. 50/2015 г., подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а според другото са окончателни. За образуваното пред настоящата инстанция частно касационно производство формираната задължителна практика по въпроса ще е от значение при извършването на преценката за допустимост на подадената частна жалба. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,