Определение № 228 от 01.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1055/2018 г.

Производството е по чл. 83 ГПК. С определение № 362 от 5. 07. 2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 363 от 15. 12. 2017 г. по т. д. № 581/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част. С определението на ищеца И. Н. Ж. е указано да внесе по сметката на съда сумата от 300 лв. за възнаграждение за особен представител на ответника „Лабохим“ ЕООД. Разрешението е обосновано с назначаването на особен представител на дружеството от съда на основание чл. 29, ал. 2 ГПК – разпоредба, възлагаща на ищеца да поеме разноските за възнаграждение на особения представител. С молба, подадена от процесуалния представител на И. Ж. адвокат Л. К., е направено искане Ж. да бъде освободен от задължението да внесе възнаграждение за особен представител, тъй като не разполага със средства за заплащането му. Посочено е, че молителят е студент, няма доходи, болен е от диабет и притежава по наследство от баща си имущество, което не може да бъде осребрено поради спорове с насрещната страна по делото. С разпореждане от 17. 09. 2018 г., съобщено на пълномощника на молителя на 3. 10. 2018 г., на ответника по касация е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация за имуществено състояние и други доказателства, свързани с искането му за освобождаване от задължението да внесе разноски за особен представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на твърденията в молбата и съобрази непредставянето от молителя на декларация за имуществено състояние и други доказателства във връзка с искането, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК при неангажиране на доказателства, въз основа на които да бъде преценено дали лицето разполага със средства за заплащането на държавна такса и разноски, съдът следва да укаже на молителя да представи такива доказателства. В случая не може да се приеме за доказано твърдението, че ответникът по касация Ж. няма достатъчно средства да заплати възнаграждение за особен представител на „Лабохим“ ЕООД в размер на 300 лв. Молителят е на възраст – 21 години, която позволява да реализира доходи от своя труд. Въпреки дадената му възможност не представя декларация за материално и гражданско състояние и доказателства в подкрепа на твърденията си в искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение