Определение № 786 от 05.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу определение № 403 от 22.04.2013г. по гр.дело № 93/2013г. на Хасковски окръжен съд, произнесено по молба на Р. Г. Д. за допълване на решение №73 от 06.03.2013г на Хасковски окръжен съд с поискани в производството, но неприсъдени разноски Изтъква се оплакване за неправилност на определението ,тъй според молбата не било ясно дали производството е по чл. 250 ГПК, или е по чл. 248 ГПК .Изтъква се по същество ,че вземането за разноски е останало недоказано ,тъй като договорът за правна помощ няма изходящ номер ,не е доказателство за платен хонорар на адвоката Документът е частен, не отговаря на изискванията за осчетоводяване, липсва разписка или фактура .Освен това не е бил представен и списък. Отговор не е постъпил Частната жалба е допустима и в срок, по същество е неоснователна. При положение, че в едномесечния срок от постановяване на решението, с молба е поискано допълване на същото от постановилия го съд в частта за разноските и доколкото при постановяване на решението въззивният съд не се е произнесъл по искането на страната в тази връзка, позоваването на реда по чл. 248 ГПК при постановяването на определение по постъпилата молба е допустимо. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена с определение, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира и при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а освен това в случая списък е бил своевременно представен по делото. Неоснователни са доводите на касатора, че присъдените с определението разноски съдът е следвало да счете за недоказани. В хода на процеса е бил представен надлежно попълнен бланков договор за правна защита и съдействие в който е отбелязан размера на възнаграждението ( 400 лева ), заплатено в брой на представляващия страната адвокат. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Обжалваното определение на въззивния съд е в съответствие с указанията, даден в т.1 и т.8 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС и следва да бъде оставено в сила Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.