Определение № 10584 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8867/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград, чрез адвокат Б. Бойчев против определение № 472/25.06.2024 г. на тричленен състав на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело № 67/2024 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на протоколно определение № 388 от 14.05.2024 г. за прекратяване на производството по адм. дело № 67/2024 г., в частта за разноските, като неоснователна. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението с искане да бъде отменено като се присъдят направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Частният жалбоподател посочва, че до приключване на първоинстанционното съдопроизводство ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът е редуцирал разноските в нарушение на диспозитивното начало - чл. 6, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Представя доказателства, че при липса на възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските са му присъждани в пълния им размер. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че спорът не е със завишена правна и фактическа стойност. Претендира разноски за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. Ответникът - Общински съвет - Разград не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 230 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: От данните по делото се установява, че предмет на оспорване пред Административен съд - Разград са били отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт по реда на чл. 185 и сл. от АПК. С протоколно определение № 388/14.05.2024 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК. При прекратяване на делото, разноските са присъдени в полза на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 2 АПК, като съдът е приел, че платеното от него възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и непропорционално на обема на извършената правна помощ по делото и предвид тълкуването, дадено в решението на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за националния съд, е намалил възнаграждението от 1400 лева на 500 лева и е присъдил разноски в общ размер на 540 лева. По същите съображения съдът е отхвърлил и молбата за изменение на определението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК. Определението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в частната жалба за нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК. Тази норма предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но по искане на насрещната страна. За разлика от чл.161, ал. 2 ДОПК и случаите, когато по силата на закона съдът определя съдебните разноски за адвокатско възнаграждение (напр. чл. 38, ал. 2 ЗА), преценката за прекомерност на разноските за адвокат и съответстват ли те на фактическата и правна сложност на делото, не се извършва служебно от съда. Такава възможност не следва и от решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Това решение дава отговор на въпроса при преценката за прекомерност на разноските за адвокат, обвързан ли е съда от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с наредбата по чл. 36 ЗА, към които препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно чл. 161, ал.2 ДОПК и чл. 38, ал. 2 ЗА. Но в производствата по ГПК и АПК, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, тази преценка се извършва само по искане на насрещната страна. Според фактите в главното производство, въз основа на които е дадено тълкуването в решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 - националният съд е бил сезиран със своевременно направено от ответника искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност (т.13), по което е следвало да се произнесе и в тази връзка да прецени съответствието на предвидените в националното право минимални размери на адвокатските възнаграждения с правото на ЕС. В конкретния случай, съдът, в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК, е намалил като прекомерно заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2024 г. служебно, без искане от насрещната страна - Общински съвет - Разград. Такова искане не е направено от страна на ответника - нито с молбата му от 13.05.2024 г., нито в открито съдебно заседание на 14.05.2024 г., когато е прекратено делото. Становище за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е изложено от Общински съвет - Разград за първи път с отговора на молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, но това становище не съдържа изрично искане за присъждане на по-нисък размер на разноските и не е направено своевременно, предвид произнасянето на съда по разноските с определението за прекратяване на делото. При липсата на надлежно предявено искане от ответника, съдът не е следвало да се произнася на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл.144 АПК съответства ли платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на фактическата и правна сложност на делото и пропорционално ли е на осъщественото процесуално представителство. В този смисъл е и приложената по делото съдебна практика. Като е приел, че може да се произнесе служебно за прекомерност на разноските за адвокат в производството по чл. 185 и сл. АПК и е отхвърлил молбата за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се измени протоколното определение от 14.05.2024 г. в частта му за разноските, като се присъди пълният размер на направените от жалбоподателя разноски за осъщественото процесуално представителство от един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2024 г. в размер на 1 400 лева или общо разноски в размер на 1 440 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като съдебният акт, с който приключва производството по чл. 248, ал. 3 ГПК не е от категорията на актовете, посочени в чл. 81 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,