Определение № 373 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2023 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба за отмяна вх.№ 25035548/27.09.2023г. на П. Г. Б., чрез адвокат Р. П. от САК, на влязло в сила решение № 86045/05.04.2019г. по гр.д.№ 8715/2018г. на Софийски районен съд, с което се признава, че Б. П. И. дължи на Н. Д. Р. обезщетение в размер на 1065 лева, за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., по споразумение от 19.04.2005 г., изменено на 25.09.2012 г., ведно с лихвите за забава от 73,59 лева до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 10.11.2017 г., както и законната лихва до изплащане на сумата с направените в производството разноски, които суми са предмет на гр.д.№ 80117/2017г. на СРС, на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. От Н. Д. Р., чрез адвокат В. С. от САК, е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите на молителя, като се твърди че молбата е просрочена и неоснователна. Молителят се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които счита от съществено значение за изхода на делото - определение от 28.06.2023 г. по гр.д.№ 2825/2022г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решение от 09.05.2022г. по гр.д.№ 9419/2020 г. на СГС и се признава за нищожен договор за дарение на недвижими имоти с нотариален акт № 20/24.02.2004 г. в полза на Н. Д. Р.. Молбата за отмяна на влязло в сила при условията на чл.296 т.2 ГПК съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна и в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, предвид твърденията на молителя, че се е снабдил и му е станало известно новото доказателство на 28.06.2023 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение. Предвид изложените съображения, подадената молба за отмяна е процесуално допустима, поради което страните следва да се призоват за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение