Определение № 4350 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 349/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Н. Б. и Б. Т. Б., подадена чрез адв.О. В., с искане за допълване на определение № 2747/05.06.2024г., постановено по настоящото дело, чрез присъждане в полза на молителите-ответници по касация, на разноски в касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер 6 000 лева с начислен ДДС. Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024г. и фактура № 366/01.02.2024г. Ответникът по молбата Л. Г. Б., чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението, чието допълване се иска, съставът на ІV ГО на ВКС, по касационната жалба на Л. Г. Б., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 542/02.10.2023г.по в.гр.дело № 456/2023г. на БлОС. В определението на ВКС е налице произнасяне по своевременно направеното в депозирания отговор на КЖ искане на ответниците по касация(настоящи молители), за присъждане на разноски в тяхна полза, като същото е оставено без уважение, предвид липсата на доказателства за сторени от тях в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определението № 2747/05.06.2024г., постановено по настоящото дело. Производството по чл. 248 ГПК по допълване или изменение на решение (определение) в частта му за разноските предпоставя, че искане за присъждането им и доказателства за техния размер и извършването им е било своевременно направено, но с решението (или определението), слагащо край на делото, съответната съдебна инстанция е пропуснала или се е произнесла по него в отклонение от искането, доказателствата към него и изхода на спора. Производството по чл. 248 ГПК е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не пропуските на страните (определение № 4045/16.09.2024г. по гр. д. № 2147/2023г. на II ГО на ВКС, определение № 157/05.07.2018г. по гр. д. № 4575/2017г. на I ГО на ВКС и др.). Според цитираната съдебна практика макар претенцията за разноски да е акцесорна, тя представлява искане, свързано със спорния предмет и също като него, по аргумент от чл. 80 ГПК, трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). В същия срок следва да бъдат ангажирани и доказателствата за извършването на разноските и за техния размер. Пропускът може да бъде отстранен само ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на обективна невъзможност документите да бъдат представени в срок. В противен случай страната губи правото да представи тези доказателства. Поради спецификата на производството по допускане на касационно обжалване, делото пред ВКС може да приключи в закрито заседание след подаване на отговор на касационната жалба (чл. 287, ал. 1 ГПК). Затова претенцията за разноски на ответника по касационната жалба трябва да бъде заявена с този отговор или най-късно до датата на заседанието по чл. 288 ГПК (съобразно преобладаващата практика на ВКС), като в този срока следва да се представят и съответните доказателства. В случая при произнасянето на настоящия състав на ВКС в определението по чл. 288 ГПК е съобразено своевременното искане за присъждане на разноски, но и липсата на доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение от ответниците по касация. В подадената молба по чл. 248 ГПК не са посочени особени непредвидени обстоятелства или обективна невъзможност по делото своевременно да бъдат представени договорът за правна защита и съдействие, сключен преди подаване на отговора на касационната жалба и фактурата, издадена след подаване на отговора, но преди закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК на ВКС. Ответниците по касация са имали възможност да се информират за датата на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК, което се обявява на публичния сайт на ВКС и най-късно до датата на това заседание да представят доказателства за сторени разноски в касационното производство. Предвид изложеното молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО