Определение № 228 от 17.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2015 г.

С молба вх. № 5072/ 26.06.2020 г. от Х. Т. Г. и от В. К. Г., Х. Т. Г., М. Т. Г. и А. Т. Г., като наследници по закон на Т. Х. Г., искат съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално да разтълкува определение № 314/ 11.09.2019 г. по настоящото дело, с която е определена отговорността им за разноските по делото по исковете, предявени от А. К. А.. Правният интерес са обосновали и с доводи, че е неправилно разпореждане № 1373/ 14.02.2020 г. по гр. д. № 954/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив по издадения изпълнителен лист в полза на ищеца А. К. А. за всичките разноски по делото. Направено е и искане за спиране на изпълнението. Представено е обезпечение в размер на сумата, определена с разпореждане № 128/ 23.07.2020 г. по настоящото дело (аналогия с чл. 282 ГПК). Ответникът по молбата А. К. А. възразява, че е неоснователна. С решение № 143/ 23.08.2016 г. по настоящото дело е изменено въззивното решение, с което са били уважени исковете на А. К. А. за общата сума 59 500 евро. С касационното решение е уважен единствено искът за сумата 500 евро, а са отхвърлени другите искове за общата сума 59 000 евро. С касационното решение не е била определена отговорността на страните за разноските по делото. С молба вх. № 27 272/ 19.09.2016 г. ответникът Т. Х. Г. по реда на чл. 248 ГПК е поискал допълване на касационното решение по разноските. С молба вх. № 27 817/ 26.09.2016 г. ищецът А. К. А. е поискал същото. С определение № 272/ 22.08.2017 г., поправено с определение № 314/ 11.09.2019 г. по настоящото дело, касационното решение е допълнено, а ищецът е осъден да заплати на ответника Т. Х. Г. сумата 21 228.48 лв. Отговорността е за част от извършените по делото разноски и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК е установена в съотношение, което определя неоснователната част от исковете (за общата сума 59 000 евро) към пълния предявен размер (за общата сума 59 500 евро). С определение № 314/ 11.09.2019 г. касационното решение е допълнено, а ответниците Т. Г. и Х. Г. са осъдени да заплатят на ищеца част от извършените по делото разноски. Отговорността им е установена в съотношение, различно от установеното в чл. 78, ал. 1 ГПК – за общата сума 6 000 лв. Съотношението, което определя чл. 78, ал. 1 ГПК е отговорността да се установи в съотношение, което определя основателната част от исковете (500 евро) спрямо пълния предявен размер (за общата сума 59 500 евро), а именно: за първата инстанция 151.01 лв. = (17 969.67 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро; за втората– 100.84 лв. = (12 000 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро и за третата– 100.84 лв. = (12 000 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро. Допуснато е несъвместимо с предвиденото в чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК противоречие във волята на касационния състав. Когато искът е частично основателен, двете отговорности – на ищеца към ответника и на ответника към ищеца за сторените разноски - са реципрочни. Реципрочно определената отговорност на двамата ответници ищеца е за общата сума 352.69 лв., а не за 6 000 лв. Порокът е поправим по реда на чл. 247 ГПК, като следва да се зачете и междувременно настъпилото правоприемство на страната на ответника Т. Х. Г.. Молбата по чл. 247 ГПК е основателна, а евентуалното искане по чл. 251 ГПК не следва да се разглежда. Съгласно чл. 407 ГПК, Апелативен съд – Пловдив е компетентентният да се произнесе по молбата в частта с характеристика на частна жалба срещу разпореждането за издадения изпълнителен лист. Искането за спиране на изпълнението е основателно. Обезпечителната мярка следва да остане до разрешаването и на въпроса по частната жалба. Това е така, защото с разпореждане № 1373/ 14.02.2020 г. по гр. д. № 954/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за всички разноски, които са били направени от него пред първата и пред втората инстанция и които са му били присъдени с първоинстанционното и с въззивното решение. При издаването на изпълнителния лист първоинстанционният съд не е зачел касационното решение, с което въззивното е изменено, включително в частта по разноските. При тези мотиви, съдът