Решение № 1088 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Рудозем, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 111 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело № 341/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Прави искане за присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – Х. А. Б., чрез пълномощника си адв. Марев, в писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците – С. А. Б., С. А. А., Х. А. М., С. А. М. и Р. А. Ш. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – община Рудозем не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на Х. А. Б. заповед № РД-270/09.10.2023г. на кмета на община Рудозем, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. пар. 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР е одобрено попълване на кадастралния план на [населено място], общ. Рудозем с имот пл. № 988 с площ 22 кв.м., попадащ в улична регулация между о.т. 387 и о.т. 388 по плана на [населено място], община Рудозем съгласно приложената графична част, неразделна част от заповедта. Обсъдени са подробно събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващи, че Х. А. Б. е наследник на Ф. А. Д., починала на 25.09.1978г., бивш жител на [населено място], община Рудозем. Същата е била собственик на имот пл. № 655, кв. 85 по плана на селото. От заключението на вещото лице е установено, че първият кадастрален план, в който е отразен имот пл. № 655 е плана от 1985г., одобрен със заповед № РД-602/23.04.1985г. Графично площта на имота по този план е 220 кв.м. Като собственици на имота са посочени наследници на Ф. А. Д.. Установено е, че новообразуваният имот № 988, с който е попълнен кадастралния план попада с площ от 9.0 кв.м. в имот № 655, собственост на наследниците на Д.. Останалите 13.00 кв.м. от него участват в улична регулация от О.Т.387 до О.Т.388. След издаване на оспорената заповед площта на имот № 655 се намаля и става 211 кв.м. По делото са представени като доказателства АПОС № 920/15.12.2023г. и Акт № 921 за неговата поправка, от които е установено, че имот пл. № 988 към датата на издаване на акт 920 е публична общинска собственост. Съдът констатира, че в акта за поправка на този акт е посочено, че имотът е частна общинска собственост, без обаче с плана за улична регулация да са релевирани предпоставки за отразяване на този имот като такъв. От правна страна е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена без посочени фактически основания за издаването й и при допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 51, ал. 4 ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, като материално и процесуално законосъобразно и обосновано. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, в чийто ресор са измененията на кадастралния план и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ). Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Законосъобразно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, е извършено одобреното изменение. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка в какво се изразява непълнотата или грешката, води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон, нарушава се и правото на защита на страните в процеса. При тези безспорни данни и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискуемата форма, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта е законосъобразен и обоснован. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересувани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересуваните от административното производство лица. По делото е безспорно установено, че заинтересуваните лица не са били уведомени за започналото производство по изменение. В ЗКИР не се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. Съдът правилно е приел, че нарушението на процедурата е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като са били лишени от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересуваните лица не им е била дадена възможност да бъдат изслушани и да представят доказателства за установяване на релевантните за случая факти. С оглед на изложеното оспореното изменение на кадастралния план от кмета на община Рудозем е процесуално незаконосъобразно като извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доводът на касационния жалбоподател за произнасяне на съда на свръх петитум е неоснователен. Действително съдът е коментирал представеният договор за продажба на имот – частна общинска собственост от 21.03.2024 г., но видно от мотивите на съдебното решение същото е в контекста и при обсъждане на представените по делото доказателства. Видно от диспозитива на решението няма произнасяне, с което същият да е обявен за нищожен. Договорът е обсъден с оглед обстоятелството, че същият не може да бъде основание за конституиране на Х. А. К. като заинтересована страна в производството. На последно място, нанася се имот, част от който е чужда собственост, което също не обосновава посоченото като правно основание за изменение на кадастралната карта чл. 51, ал. 1 т. 2 ЗКИР. Предвид изложеното правилно съдът е отменил заповед № РД-270/09.10.2023г. на кмета на община Рудозем като незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Х. А. Б. следва да се присъдят сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро или 400.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение