Определение № 119 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 127/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Я.-Л., [населено място], срещу разпореждане № 385/27.10.2014 г. по гр. дело № 382/2014 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частна и касационна жалба с вх. № 2107/10.10.2014 г. срещу определение № 187/29.08.2014 г. по ч.гр.д. 382/2014 г. Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на разпореждането. Заявява, че връченото й определение № 187/29.08.2014 г. не представлява редовен съдебен документ, а срокът за обжалване на постановения акт е започнал да тече от снабдяването и със заверен препис, носещ подписите на съдиите и печат. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че подадената частна касационна жалба с вх. № 2107/10.10.2014 г. е подадена след изтичане на срока за обжалване, тъй като съобщението с препис от обжалвания акт е връчено на жалбоподателката на 08.09.2014 г. Съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а на основание чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Срокът за обжалване е преклузивен, с оглед на което въззивният съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т.1 ГПК и е върнал подадената частна касационна жалба като процесуално недопустима. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.