Определение № 2859 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Т.Т., с която се иска освобождаване на внесеното от дружеството по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер 195 000 лева и превеждането му по конкретно посочена банкова сметка с титуляр „ОЗК-Застраховане“ АД в Общинска банка-ФЦ Престиж. Представени са доказателства, че с оглед постигнато между дружеството и ищците П. А. Р. и Л. А. Р. споразумение, застрахователят е наредил по банков път присъдените с въззивното решение суми. Насрещната страна в производството – П. А. Р. и Л. А. Р., надлежно уведомени на 13.05.2025г., не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, след преценка на доводите на молителя и данните по делото, намира следното: С определение № 2316 от 25.07.2023г. по ч.гр.дело №3169/2023г. на ІV ГО на ВКС, след констатация, че касаторът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер 195 000 лева - присъдени с въззивно решение № 302/19.07.2023г. по в.т.д. № 344/2023г. на Пловдивския апелативен съд в полза на П. Р. и на Л. Р. за обезщетяване за причинените при ПТП от 24.12.2017г. неимуществени вреди и законна лихва върху тях, е спряно изпълнението на въззивното решение в частта относно присъдените суми в полза на П. Р.. С определение № 5758 от 10.10.2024г. по гр.дело № 4562/2023г. на ІV ГО на ВКС, по касационната жалба на „ОЗК-Застраховане“ АД не е допуснато касационно обжалване на решението № 302 от 19.07.2023г. по в.търг.дело № 344/2023г. на АС-Пловдив, в обжалваните от касатора-застрахователно дружество осъдителни части. Видно от представените към молбата на „ОЗК-Застраховане“ АД доказателства-споразумение от 07.04.2025г. между П. А. Р. и Л. А. Р. и застрахователното дружество, и платежни нареждания от 15.04.2025г. за удовлетворяване вземанията на ищците П. Р. и Л. Р., молителят е изплатил дължимите суми, съгласно влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд. П. А. Р. и Л. А. Р., надлежно уведомени за молбата, не са възразили срещу искането на застрахователното дружество внесеното от него обезпечение да му бъде върнато, нито са представили доказателства в срока по чл.282, ал.4 ГПК да са предявили иск за вреди от забавяне изпълнението на влязлото в сила решение. Предвид това този състав на ВКС намира, че внесената от ОЗК Застраховане гаранция, следва да бъде освободена и преведена по посочената от дружеството банкова сметка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО