Определение № 513 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3115/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било определение от 04.04.2014г. по гр.д.№ 7057/ 2013г., с което ВКС, първо г.о. е изменил своето определение от 27.01.2014г. по същото гр.дело по реда на чл.248 ГПК, като е намалил присъдените разноски. Това определение е обжалвано с частна жалба от И. К. П. и с определение от 26.05.2014г. същата е оставена без разглеждане. С молба от 06.06.2014г. С. Д.-ответник по частната жалбоподателка е поискал да се допълни определението като й бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева. С молба от 23.06.2014г. И. К. поддържа, че не следва да се присъждат разноски, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение е завишено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата е частично основателна. С определение от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 7057/ 2013г. състав на ВКС, първо г.о е върнал на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК подадената от С. С. касационна жалба от 05.09.2013 г. срещу решение № 1382 от 12.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, прекратил е производството по делото и е осъдил същият да заплати на ответницата по касационната жалба И. П. разноски по делото в размер на 600 лв. В жалба срещу това определение от 14.02.2014 г., С. С. е направил и искане по чл.248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. С определение от 04.04.2014г. ВКС първо г.о. е изменил своето определение от 27.01.2014г. по същото гражданско дело по реда на чл.248 ГПК, като е намалил присъдените разноски. С определение от 26.05.2014г. по настоящето дело ВКС, четвърто г.о. частната жалба срещу това определение е оставена без разглеждане, като не са присъдени разноски на ответника по жалбата С. С.. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че молбата е е допустима и е частично основателна с оглед направеното от ответницата възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.9, ал.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, но вместо поисканите в размер на 500 лева такива в размер на 375 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на И. П., за това че разноски не се дължат. Съгласно чл.78 ГПК и Наредба № 1 от 2004 г. разноски за адвокат по делото се дължат, ако са направени, без оглед на това дали делото правилно е било образувано или е следвало да бъде прекратено. При така установените е факти по делото настоящата инстанция намира, че следва да бъдат присъдени исканите разноски в намален размер, които при спазване разпоредбата на чл.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника. Предвид изложените съображения, съдът