Решение № 1842 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10624/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. А., подадена чрез пълномощник адвокат Л. Весов, срещу Решение № 17203/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10282/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – Агенция на хората с увреждания (АХУ), Национален център по обществено здраве и анализи, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София-град и Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 17203/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 10282/2024 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Р. Т. А. от гр. Бухово срещу Експертно решение № 92372 от зас. № 104/18.09.2024г. на НЕЛК – специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и Сърдечно съдови заболявания, с което се определят 34% вид и степен на увреждане (ВСУ) пожизнено. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение № 91349 от 140/22.07.2024г. на ТЕЛК към Втора МБАЛ – София ЕАД – II-ри състав, Р. Т. А. е преосвидетелствана, като е определен 34% ВСУ. Предходно определеният процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) е бил 50%. Р. А. е оспорила посоченото ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК. Произнасяйки се по жалбата с процесното ЕР № 92372 от зас. № 104/18.09.2024 г., НЕЛК - специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ е потвърдил ЕР № 91349 от 140/22.07.2024 г. на ТЕЛК по оценката, като е определил 34 % степен на увреждане в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ-изм. ДВ 59/6.07.21г, изм. и доп. ДВ бр.10 от 31.01.2023г. Пред първоинстанционния съд е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалисти по „Вътрешни болести“, „Ендокринология и болести на обмяната“ и „Нефрология“, заключението на която е кредитирано от съда като безпристрастно и обективно изготвено, и даващо отговор на всички относими към спора въпроси. Отговорите по поставените въпроси не са оспорени от страните. Вещите лица са потвърдили определения процент ТНР като са установили, че са съобразени всички медицински документи, представени по преписката на НЕЛК по ЕР № 92372, при вземане на решението. Относно ендокринологичната част е констатирано, че в конкретния случай е определен хигиенно- диетичен режим поне от 2018 г. без да е необходимо медикаментозно лечение. По данни от документите, това състояние продължава и към момента на извършване на съдебно-медицинската експертиза. В заключението е посочено, че по отношение на заболяването на [заличен текст], освидетелстваното лице правилно е диагностицирано, като към датата на издаденото експертно решение на НЕЛК проведените изследвания за установяване на вида и характера на заболяванията на освидетелстваното лице са достатъчни за определяне на вида и степента на увреда според НМЕ – актуална. Относно [заличен текст] проблем е изведено обобщение, че е анализиран последователно и подробно, при съобразяване на всички медицински документи, предствени по преписката при вземането на решението и заключението към него на освидетелстваното лице. Видно от заключението на КСМЕ, относно [заличен текст] заболяване на освидетелстваното лице правилно са диагностицирани и определени видът и степента на увреда, съгласно разпоредбите на НМЕ, без да са необходими допълнителни изследвания. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачите й, като вещите лица са определени със специалност в съответната област, към която се отнася всяко от отделните заболявания на освидетелстваното лице. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листове, епикризи, резултати от различни изследвания, експертни решения и др./, както и извършените прегледи. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно заключението на експертизата и обосновано е приел, че е компетентно изготвена и законосъобразно е базирал изводите си на нея. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от Правилника по чл. 109 от Закона за здравето - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на Р. А. обосновават като правилна определената степен на ТНР от 34 процента, при 30 % за [заличен текст] и 20 % за [заличен текст], като за [заличен текст] такъв не се следва. От заключението на приетата и неоспорена комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалисти по „Вътрешни болести“, „Ендокринология и болести на обмяната“ и „Нефрология“, се установява по безспорен начин, че оценката в процесното решение на НЕЛК на медицинската експертиза за Р. А. е правилна. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон, и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е надлежно мотивирано, не са налице и твърдените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 105 (сто и пет) евро, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение