Определение № 1761 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1276/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. П. П., пълномощник на Ц. К. П. срещу определение №884 от 10.04.2024 г. по ч.т.д.№501/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С определението в обжалваната част е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат П. срещу определение №836 от 28.07.2023 г. по в.гр.д.№130/2023 г. на ОС Хасково, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател аз изменение по реда на чл.248 ГПК на решение №136 от 23.05.2023 г. по в.гр.д.№130/2023 г. на ОС Хасково в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се поддържа обжалваемост на определението по чл.248 от ГПК, независимо дали решението, чието изменение в частта за разноските се иска, подлежи или не подлежи на обжалване. Ответникът по жалбата – ЗК „Левинс” АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е посочил, че ако крайният акт по делото на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, актът е окончателен и влиза в сила, поради което и определението по чл.248 ГПК, постановено по молба за изменение или допълване в частта относно разноските на този влязъл в сила краен въззивен акт, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Изложил е съображения, че това тълкуване следва от разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, а възприемането на обратното становище би означавало на страната да се признае по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. Приел е, че противното не следва и от т.24 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване на определението по чл.248 ГПК на въззивния съд – въззивно или касационно, като е възприето, че обжалването е въззивно, като последицата от това тълкуване е, че когато принципно е допустимо определението по чл.248 ГПК да бъде обжалвано, процесуалното средство за това е частна жалба, а не частна касационна жалба. С оглед изложеното и тъй като в случая решение №136 от 23.05.2023 г. по в.гр.д.№130/2023 г. на ОС Хасково не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена от 2000 лв., е достигнал до извод, че не подлежи на обжалване пред ВКС и определението на ОС Хасково по молба по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /респ. съдебния акт, спрямо който е налице произнасяне по реда на чл.248 от ГПК/, като с оглед т.24 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато принципно е допустимо определението по чл.248 ГПК да бъде обжалвано, процесуалното средство за това е частна жалба, а не частна касационна жалба. В процесния случай решението на ОС Хасково, чието изменение е било поискано, е окончателно предвид размера на цената на иска от 2000 лв. и не подлежи на обжалване, поради което не подлежи на обжалване и определението за изменението му по чл.248 от ГПК, до какъвто извод е достигнал и първият състав на ВКС с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение