Решение № 12373 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2016 г.

Решение № 12373 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. М. С. М., чрез адв. С. М. обжалва решение № 5220/03.05.2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. дело № 9574/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване нищожност на заповед № РД-46-1/05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, сега министър на земеделието и храните. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и при нарушаване на процесуалните правила и норми. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото по релевантния за спора факт - съществувал ли като самостоятелен имот парцел 28а от стопанския двор на бивше ТКЗС към момента на издаване на оспорената заповед № РД-46-1/05.01.2000 г. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Подробни доводи по съществото на спора и становище по събраните доказателства, се излагат от касационния жалбоподател М. М. в устните състезания по делото. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез гл. юрк. К. П. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Ответникът счита, че към момента на издаване на заповедта имотът е обособен след одобрено отделяне, с описани граници и площ. Заинтересованата страна - Г. М. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Д. П. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, по съображения, изложени в писмен отговор на жалбата от 22.06.2016 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 154, ал. 1 АПК по конституиране на страните. В тази връзка твърди, че по делото е участвала като заинтересована страна лице, което не е адресат на оспорения административен акт. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е била заповед № РД-46-1/05.01.2000 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, понастоящем министър на земеделието и храните с искане за обявяване на нейната нищожност поради липса на предмет. С оспорената заповед е разрешено да се извърши продажба на 1130 кв. м земя, частна държавна собственост, парцели 28-а от стопански двор на бивше ТКЗС, с. П., гр. С. Загора, на Г. М. Ч., ЕГН ********** от гр. С. Загора срещу определена в нея цена. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, който по силата на чл. 45, ал. 8 ППЗСПЗЗ разполага с правомощия по разпореждане със земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и земи, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване. Според съда в изпълнение на тези правомощия министърът е разрешил извършване на разпоредителна сделка - продажба на земя частна държавна собственост, негодна за земеделско ползване в стопанския двор на бивше ТКЗС, с. П. - организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити - индивидуализация на имота, предмет на разпореждане, лицето, в чиято полза е разрешена продажбата, както и цената на имота. Доводите на М. М. за нищожност на оспорения административен акт, тъй като с нея се разрешава извършване на разпореждане с имот, който не съществува, тъй като към момента на издаване на заповедта няма скица, която да определя границите на имота, а такива не са описани в заповедта, няма представени доказателства за оценка, както и документ за собственост, са отхвърлени като неоснователни. От събраните по делото доказателства - проект за изменение на парцеларен план стопанския двор на бившето ТКЗС с. П., както и заверена скица на имот с № 28а по парцеларния план с обозначени граници и площ на имота, удостоверение от ПК С. З. за идентичност на имот с № 28а по парцеларния план с имот с кад. № 045037, издадено именно с оглед сключения на договор за продажба на основание оспорената заповед - съдът е направил извод, че разпореденият имот е съществувал, като обособен парцел към момента на издаване на заповедта. Това обстоятелство според съда се потвърждава и от факта, че след като е извършена замяна с оспорващата страна М. М., прехвърленият имот с № 045028, който по договора за замяна е с площ от 11,708 дка, е отразен в скица № Ф00360 от 23.01.2002 г. с площ от 10,612 дка. Разликата от 1,096 дка е площта на имот № 045037, който е идентичен с имота, за който е разрешена продажба с оспорената заповед. Съдът е посочил, че за да бъде обявен за нищожен един административен акт, той следва да е засегнат от особено съществен порок, който да обуславя пълна липса на предпоставките, визирани в приложимата правна норма. В случая такъв порок не се установи. Към момента на издаване на заповедта, с която е разрешена продажбата, имотът е обособен след одобрено отделяне, с описани граници и площ. Имотът е квалифициран като негоден за земеделско ползване и е част от стопанския двор на бившето ТКЗС с. П. - прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на издаване на заповедта са налице законовите предпоставки за извършване на продажба, предвидени в чл. 45, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция. С тези мотиви тричленният състав е обосновал краен извод, че оспорената заповед не е нищожен административен акт и е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационната жалба и тези на прокурора от Върховна административна прокуратура за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване в съдебното производство е индивидуален административен акт по чл. 45, ал. 8 от ППЗСПЗЗ с искане за обявяване на неговата нищожност. Изложените в обжалваното решение мотиви относно пороците, при които един административен акт може да бъде обявен за нищожен принципно се споделят от настоящия петчленен състав. В тази връзка правилно съдът е изследвал и е изложил мотиви по компетентността на органа - издател, спазването на предвидената от закона форма и наличието на материалноправните основания за издаване на оспорената заповед. От съдържанието на оспорения акт се установява, че негов адресат е Г. М. Ч. с ЕГН ********** от гр. С. Загора. В доказателствата, на които съдът е основал изводите си за идентичност на процесния парцел 28а с имот № 045037 в землището на с. П., с площ от 1.096 дка, са издадени на Г. М. Ч. с друго ЕГН **********. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация единният граждански номер /ЕГН/ е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. В случая заповедта е издадена на физическо лице с ЕГН, което е различно от ЕГН на лицето, участвало в съдебното производство като заинтересована страна. Това се установява от данните в пълномощното (л. 22 от делото), от което адв. В. А. и преупълномощената адв. Д. П. черпят представителната си власт. От друга страна всички доказателства, на които съдът основава изводите си, че към момента на издаване на оспорената заповед процесният имот е обособен след одобрено отделяне, с описани граници и площ, поради идентичност на парцел 28а с имот № 045037, съгласно удостоверение № 1592/14.06.2001 г. на председателя на Поземлена комисия - С. З., а именно: договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя - частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ от 16.01.2001 г., пълна история на имот № 045037, скица № Ф00291/08.06.2011 г. за имот № 045037 с площ от 1.096 дка, като купувач и собственик е посочен Г. М. Ч. с ЕГН **********. Констатираните процесуални нарушения рефлектират върху конституирането на заинтересованата страна по делото и имат за последица неизясняване на основния спорен въпрос - идентичен ли е имот № 045037, собственост на Г. М. Ч. с ЕГН ********** с процесния. Този въпрос е относим към твърденията за нищожност на оспорения акт и по-конкретно към обстоятелството обособен ли е парцел 28а с площ от 1130 кв. м към 05.01.2000 г., когато е издадена оспорената заповед. Забраната по чл. 220 АПК препятства възможността касационната инстанция да установи идентичност на лицето, посочено в заповедта и лицето, посочено във всички останали доказателства по делото и да се произнесе по законосъобразността на конституираната по делото заинтересована страна по чл. 154, ал. 1 АПК и приетата идентичност на имот № 045037 с парцел 28а, предмет на оспорения акт. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане преди всичко следва да се изясни чрез справка в Национална база данни "Население", съответно в служба ГРАО, дали лицето Г. М. Ч. с ЕГН **********, който е конституиран като заинтересована страна по делото и е представляван от адв. П. и лицето Г. М. Ч. с ЕГН **********, който е адресат на оспорената заповед № РД-46-1/05.01.2000 г. са едно и също лице. След изясняване на този въпрос съдът следва да прецени конституирането на страните по чл. 154, ал. 1 АПК, както и идентичността на имот № 045037, със собственик Г. М. Ч. с ЕГН ********** с парцел 28а с площ от 1130 кв. м, предмет на оспорената заповед. Във връзка с идентичността на имота съдът следва да задължи министъра на земеделието и храните да представи четлив препис от протокола от 24.09.1998 г. (л. 40). При този изход на спора по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,