Решение № 12519 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2013 г.

Решение № 12519 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е образувано по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1455/4.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6677/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2001107160/10.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1023/04.05.2012 г. на директора на същата дирекция за установените на Иван Стефанов Иванов от гр. София публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 23 454,80 лв. и лихви за забава - 16 043,67 лв.; за 2006 г. в размер на 10 291 лв. и лихви - 5 668,26 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 9 233,52 лв. и лихви - 789,68 лв.; за 2008 г. в размер на 1 492 лв. и лихви - 387,33 лв. и за 2009 г. в размер на 17 431,12 лв. и лихви - 2 554,26 лв. или общо в размер на главниците 61 902,44 лв. и лихви - 30 234,62 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът е постановил противоречиви и непълни мотиви и не е изследвал всички доказателства в обективната им връзка. Твърди, че съдът не е обосновал защо по отношение на предоставените суми от Галин Атанасов е прието, че те представляват заем, без налични доказателства без това, включително и без деклариране в съответствие с чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДДФЛ в подадената ГДД за 2010 г. В касационната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът се е съобразил изцяло с обясненията на ревизираното лице, че сумата от 84 911,56 лв. му е предоставена от Петранка Петрова за т. нар. "съхранение", което според жалбоподателят противоречи на нормалната житейска логика. Касаторът изразява несъгласие, че съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да е пристъпил към задължителната съпоставка с констатациите в ревизионния акт и събраните по делото доказателства. В тази връзка касаторът твърди, че изложените мотиви в обжалваното решение са логически неиздържани на фактическата обстановка по спора и затова не ги споделя. Въз основа на изложеното се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Василев, който е потвърдил искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита. Ответникът по касационната жалба Иван Стефанов Иванов от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Георгиев я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд, който е сезиран от Иван Иванов с жалба срещу цитирания по-горе ревизионен акт е очертал спорните между страните въпроси, които касаят заемните средства, предоставени на ревизираното лице от страна на Васил Миков, Галин Атанасов, Виолета Стамова и Владимир Вълов, както и отразените парични средства получени и дадени на "Евродом-2000" ЕООД. Относно предоставените от посочените лица суми съдът се е позовал на заключението на назначената и изслушана в съдебното производство счетоводна експертиза, която е установила грешка в отразяването им от приходните органи, след като е констатирано от експерта, че тези суми фигурират в извлеченията от движенията по банковата сметка на Иван Иванов. Относно средствата, върнати от Галин Атанасов, съдът е приел, че те представляват заемни суми, макар, че не е представен договор за заем, нито има данни за уговорена лихва. Според съда след като е установено от насрещна проверка, извършена от приходните органи на Галин Атанасов, че е доказан произхода предоставени от Атанасов на Иванов, както и че сумите са превеждани по банков път. Установено е по делото, че ревизията на Иван Иванов е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За ревизираната 2005 г. съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, мотивирайки се с погрешно включване от ревизията на сумата от 5 000 лв., получена като заем от ревизираното лице от заемодател Васил Миков като разход, а не като приход. Според експертизата Иванов е изтеглил от банки общо 157 950 лв., като общо приходите са в размер на 162 950 лв., а разходите са в размер на 103 946,20 лв. (лизингови вноски към "Миркат" ООД - 8 262,97 лв.; покупки от "Цептер България" АД и "Рол Систем" ЕООД общо в размер на 2 607,73 лв., издръжка за живот по НСИ - 1959 лв. и внесени суми в банки 91 116,50 лв.). Относно началното салдо към 01.01.2005 г., такова не е установено, тъй като по силата на влязъл в сила РА № 20200317/22.08.2006 г. към края на 2004 г., т. е. е към 1.01.2005 г. е налице недостиг на парични средства в размер на 2 023,02 лв. Съдът, позовавайки се на експертизата е приел, че е останала сума към 31.12.2005 г. в размер на 59 003,80 лв., поради което няма превишение на разходите над приходите и затова не се формира и данъчна основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. За ревизираната 2006 г. съдът е приел, че изтеглените суми от банковите сметки на Иванов са в размер на 34 800 лв., налице и доход от извънтрудови правоотношения в размер на 1 837,08 лв., получен заем от Галин Атанасов в размер на 2 500 лв., а също и сумата от 1 500 лв., внесена сума от Христо Георгиев в размер на 550 лв. и получен банков превод от "Евродом-2000" ЕООД в размер на 156 466,40 лв. или общо приходите съдът е приел, че са в размер на 197 653,48 лв. Относно разходите в обжалваното решение е прието, че са платени от Иванов лизингови вноски към "Миркат" ООД в размер на 5 468,20 лв., разходите за издръжка според НСИ са в размер на 2 235 лв., Иванов е внесъл суми в банки в размер на 10 922,60 лв., направена е и вноса по ДРА № 776/29.11.2005 г. в размер на 3 339,47 лв., разходи за пътувания в чужбина - 2 452,77 лв., предоставени средства в брой от "Евродом-2000" ЕООД в размер на 156 466,40 лв. или е установено от съда, че разходите са в общ размер от 210 944,44 лв. Според съда при така установените факти е останала сума към 31.12.2006 г. в размер на 45 712,84 лв. и изводът му е, че не е налице превишение на разходите над приходите и не се формира данъчна основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Разликата между установеното от вещото лице и приходните органи според съда се състои в неотразяването като приходи на получения заем от Галин Атанасов от 4 000 лв. през 2006 г., както и получената сума от Христо Георгиев в размер на 550 лв. и банковия превод от "Евродом-2000" ЕООД в размер на 156 466,40 лв. За ревизираната 2007 г. съдът е приел, че изтеглените суми от банковите сметки на Иван Иванов са в размер на 215 700,40 лв., изтеглен заем от Галин Атанасов в размер на 14 300 лв., като е установено, че общо приходите са в размер на 230 000,40 лв. Относно разходите съдът е счел, че са налице за 2007 г. внесени суми от Иванов в банки - 36 973,11 лв., отразени са и разходи за пътувания в размер на 3 073,54 лв., както и са включени разходи за издръжка според НСИ в размер на 2 717,04 лв., а също и покупки от "Цептер България" АД - 790 лв. или общо разходи в размер на 43 553,69 лв. и въз основа на това съдът е установил, че е налице остатък в размер на 232 159,55 лв. към 31.12.2007 г. Съдът е приел, че разликата между установеното от ревизията и възприетото от него заключение на съдебно-счетоводната експертиза се състои в това, че приходните органи не са отчели получената сума от Галин Атанасов в размер на 14 300 лв. като приход, а и ревизията не е включила в паричния поток 200 лв. за захранване на сметката на Иванов в "Първа инвестиционна банка" АД. Отново, както и за предходните години съдът не е установил данъчна основа за облагане, вследствие превишение на разходите над приходите, поради което не е следвало да се облага Иванов с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. За ревизираната 2008 г. съдът е установил, че са налице изтеглени суми от банки - 8 190 лв., от продажби на недвижими имоти, собственост на Иванов - 5 145 лв., получен заем от Галин Атанасов в размер на 7 800 лв., заем от Виолета Стамова - 12 416,91 лв., като общо приходите са в размер на 33 551,91 лв. Относно разходите съдът е счел, че те са 3 175,08, представляващи разходи за издръжка според данните от НСИ, внесени в банки - 3 899,99 лв., за пътувания в чужбина - 322,71 лв., дялово участие в "Смарт Трейд" ООД - 25 000 лв., в "Аракс" ЕООД - 13 872 лв. или общо разходи в размер на 48 769,78 лв., като е останал остатък в размер на 216 941,68 лв. към 31.12.2008 г. Отново съдът е обосновал, откъде се получава разликата в изчисленията на вещото лице, чийто констатации е възприел и тези при ревизията и е установил, че приходните органи не са отразили като приходи получени суми от Галин Атанасов в размер на 7 800 лв. и заема, получен от Виолета Стамова в размер на 12 416,91 лв. При несъответствие между разходи и приходи и за 2008 г. съдът е приел, че не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ. За 2009 г. съдът е установил, че изтеглените от Иванов суми от банки са 34 190 лв., получил е и 14 620 лв. от продажба на недвижими имоти, получил е и доходи от трудови правоотношения с "Ивкони 1" ЕООД в размер на 2 620 лв., получил е и доходи от граждански договор с "Ню Бизнес" ЕООД в размер на 135 000 лв., като общо приходите за тази година са в размер на 186 420 лв. Относно разходите, съдът е установил такива от внесени 17 252 лв. в банки, разходи за издръжка за живот според данни от НСИ 3 246,96 лв., 225 000 лв., вследствие увеличение на дяловото участие на Иванов в "Смарт Трейд" ООД, в "Армекс-2008" ООД - 2 500 лв., аванси по договор със "Сентрал Парк 1" ЕООД, 56 лв. разходи за ЗОВ, за покупка на мототриколка - 30 900 лв., за покупка на мотопед - 2 350 лв. или общо разходи в размер на 283 992,96 лв. Съдът е възприел констатациите в експертизата на вещото лице, което е установило остатък към 1.01.2009 г. + 216 941,68 лв., а остатък към края на същата 2009 г. + 119 368,72 лв., поради което и за посочената ревизирана година не е налице несъответствие между приходи и разходи и затова не е налице и задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно постановено. В правомощията на органите по приходите при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е да извършат ревизията по особения ред. Констатациите на приходните органи в ревизионен акт по чл. 122 ДОПК са верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Тези констатации, за да се ползват с презумпция за истинност обаче следва да са обосновани със съответните доказателства. В тежест на ревизираното лице е при условията на пълно насрещно доказване да ги обори, което е направено в настоящия казус. Приходните органи за да обложат с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), съответно по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са приели, че е налице несъответствие между приходи и разходи, вследствие недекларирани приходи. За опровергаване констатациите на ревизионния акт по искане на ревизираното лице-жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена е възприета от съда като компетентно дадена. Разбира се, експертизата не следва да се цени от съда само, защото нито една от страните не я е оспорила, а като доказателствено средство, следва да се обсъжда наред с всички събрани по делото доказателства. Едно от основните оплаквания в касационната жалба е именно необсъждане от съда на всички доказателства по делото, което не отговаря на истината. Обосновано съдът е мотивирал защо се позовава на заключението на вещото лице, а не възприема изготвените от ревизията парични потоци. Правилно съдът е очертал спорните между страните по делото въпроси и те наистина се отнасят до предоставените на ревизираното лице парични средства от физически лица и предоставените му суми от "Евродом-2000" ЕООД. Относно заемните средства, неправилно касаторът акцентира на липсата на писмени договори за заем. Договорът за заем, както правилно е приел и първоинстанционният съд е реален договор. Това означава, че за да възникне неговото правно действие е достатъчно предаването на сумата, което обикновено се доказва с подписана между страните по договора разписка. В процесния случай е установено от съдебно-счетоводната експертиза, че заемодателите са имали свободни парични средства, които да дадат в заем. Междувпрочем това обстоятелство е установено и от извършени по време на ревизионното производство насрещни проверки на заемодателите. В същото време вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза е установило превеждане на заемните суми по банков път, което доказва получаването им от заемателя, т. е. че те към съответните години са представлявали приход за него. Декларирането или не на това обстоятелство по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДДФЛ може само да доведе до възникване на съответната административнонаказателна отговорност, но не е доказателство за получаването на заема. Относно сумата от 84 911,56 лв., постъпила по банковата сметка на Иван Иванов, за която той е дал обяснени, че му е предоставена за съхранение от Петранка Петрова, първоинстанционният съд правилно е приел, че това обстоятелство е установено по делото. Няма спор, че процесната сума е постъпила по банковата сметка на Иванов, както и не се спори, че същата сума Петрова е придобила, вследствие продажби на недвижими имоти. Останалите обстоятелства защо е дадена същата сума да се съхранява от Иванов, са ирелевантни за спорното право. Оплакванията в тази насока на касатора са свързани с житейски, а не с правни доводи, поради което касационният състав ги счита за неоснователни. Относно получените от Иванов суми по граждански договор с "Ню Бизнес" ООД в размер на 135 000 лв., съдът категорично е установил, че на 8.12.2009 г. тази сума е изплатена на Иванов. Доводите на касатора, че дружеството-платец не е бил в състояние да изплати такава сума на Иванов, са само предположения, които са останали недоказани. Както вече се посочи, за да се ползват с презумпция за истинност констатациите на ревизия, проведена по чл. 122 ДОПК, следва те да са обосновани и подкрепени със съответните доказателства, а не да се базират на съмнения и предположения. Твърденията, че договорът с това дружество е нищожен са също голословни, неподкрепени с доказателства, включително и с такива за обявен по съдебен ред за нищожен. За останалите заемни средства правилно първоинстанционният съд е установил, както от доказателствата по делото, така и от съдебно-счетоводната експертиза, че тези суми са получени от Иванов в качеството му на заемополучател по банков път, което е достатъчно да се приеме, че е възникнало заемно правоотношение между него и заемодателите му, т. е. доказано е реалното предаване на сумите, което е правопораждащ факт за възникване на това правоотношение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила, поради което не са налице основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, разноски от ответника по касационната жалба не са поискани и такива не се присъждат, а и няма данни да са направени затова съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение