Определение № 3257 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по обща частна жалба на З. С. П. и М. И. Х. срещу определение № 702/13.02.2025 г. по гр.д. № 3241/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите обща молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 15/12.01.2023 г. по в.гр.д. № 99 /2022 г. на Окръжен съд – Перник, като процесуално недопустими (недопустима). Насрещната страна по честната жалба (ответникът по молбата за отмяна) С. Г. С. в писмен отговор оспорва основателността на подадената частна жалба. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страни по делото, които имат право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел за установено следното: Иска се отмяна на влязло в сила въззивно решение № 15/12.01.2023г. по в.гр.д. № 99/2022г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение от 24.09.2021г. по гр.д.№ 03741/2019г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявения от З. С. П., в качеството й на наследник по закон на В. П. С., поч. на 21.10.2018г., против С. Г. С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД, да бъде унищожен сключения между наследодателя на ищцата В. П. С. и ответника предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2018г. на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот, заедно с построени в него сгради в [населено място] (индивидуализирани в определението на ВКС). В молбата за отмяна по отношение на молителката З. С. П. се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Излагат се твърдения, че тя не е могла да участва във въззивното производство по делото лично или да упълномощи адвокат да я представлява, поради внезапно влошеното й здравословно състояние. Представя писмено доказателство. В молбата за отмяна по отношение на молителя М. И. Х. се сочи отменително основание по чл.304 ГПК. Излагат се твърдения, че спрямо него решението има сила независимо, че не е бил страна по делото. Ответникът по молбите С. Г. С., чрез процесуален представител адв.Б., в писмен отговор оспорва молбите като просрочени. Съставът на ВКС е приел молбите за недопустими поради следното: Молбата на З. П. е недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, считано от влизане на въззивното решение в сила - съгласно чл.296 т.3 ГПК с постановяване на определение № 4171/19.12.2023г. по гр.д. №1858/2023г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената от З. П. касационна жалба срещу него до Върховния касационен съд, който срок към подаване на молбата за отмяна с вх..№ 260643 от 08.04.2024г. от З. П., е изтекъл. Също така просрочена се явява и допълнителна молба, подадена на 18.07.2024г. по инициатива на страната. По отношение на посоченото от М. Х. в молбата за отмяна и в допълнителната молба за отмяна от 18.07.2024г., че основанието за отмяна е по чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК, следва да се посочи, че легитимирана да иска отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е заинтересованата страна, а това е лицето, обвързано от неизгодно за него решение, което е неправилно паради порок, посочен в чл.303 ГПК. Молителят Х. не е заинтересовано лице по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Съдържащите се в молбата му за отмяна доводи, че спрямо него решението има сила, макар да не е бил страна по делото, сочат на заявено основание по чл.304 ГПК. Молбата на М. Х. /а и допълнителната молба от 18.07.2024г./ е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК /доколкото по делото липсват данни да е узнал за въззивното решение, чиято отмяна се иска, повече от три месеца преди подаването на молбата за отмяна/, но е недопустима, тъй като се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя. Молителят твърди, че е бил необходим другар на ищцата по делото, тъй като процесната 1 /2 ид. част от поземления имот с построени в него сгради, предмет на спора по делото, му е била продадена на 29.06.2020г. - в хода на делото пред първата инстанция, от ищцата З. С. П.. Съгласно разпоредбата на чл.304 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска трето лице, неучаствувало по делото, спрямо което влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо. Решенията имат сила на пресъдено нещо спрямо страните по делото и техните правоприемници, а по изключение и спрямо тези трети неучаствували в процеса лица, които са били необходими другари в процеса, на основание чл.216, ал.2 ГПК. Правоприемството трябва са е настъпило, след като силата на пресъдено нещо е възникнала за праводателя по дело, по което той е бил процесуално легитимиран като страна по него. Когато правоприемството е настъпило по висящ процес, правоприемникът е заместил праводателя си и е станал страна по делото, поради което е обвързан в това си качество от силата на пресъдено нещо, а не като правоприемник. Частният правоприемник, който по разпоредителна сделка при висящ процес е придобил имот, предмет на спора, и е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението в това качество, но не и като необходим другар на прехвърлителя и поради това не разполага с право да иска отмяна по чл.304 ГПК. Още по-малко такова право има по отношение на влязло в сила решение по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД, тъй като не е приемник на правото, което е заявено за защита като предмет на предявения иск. С оглед изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена от нелегитимирано лице по смисъла на чл.304 ГПК, тъй като в нея не са наведени твърдения за обстоятелства, които да обуславят качеството необходим другар на молителя, а такива и не се установяват по делото. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307, ал.1 ГПК обхваща наличието на надлежни твърдения, относими към соченото отменително основание и се извършва от Върховен касационен съд съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. След като молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Към това може да се добави и следното: Изложените от жалбоподателите доводи за неправилност на постановеното решение са, че З. П. е била трето лице за процеса, поради което определението на ВКС е следвало да й бъде съобщено, за да започне да тече срокът по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, а М. Х. е следвало да бъде страна в процеса, но е бил лишен тотално от това качество и с оглед естеството на правоотношението, той има качеството на задължителен другар в процеса. Позовават се на нарушение на ТР по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГТК и на тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГК. От материалите по делото се установява, че З. С. П. е била ищец в първоинстанционното производство по гр.д. № 3741/2019 г. на ПРС, а също въззивен жалбоподател и касационен жалбоподател. и като такава няма качеството на трето за спора лице. Съгласно разпоредбата чл.7, ал.2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. От аргумент на противното следва, че постановеното по реда чл.288 ГПК определение № 4171/19.12.2023 г. по гр.д. № 1858 /2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което по касационна жалба на З. С. П. не е допуснато касационно обжалване, не е следвало да и бъде връчвано, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване. В случая правилно съдът е приел, че срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е започвал да тече от датата на постановяването на определение № 4171/19.12.2023 г. по гр.д. № 1858/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., доколкото съгласно чл.296 т.3 ГПК от този момент въззивното решение (чиято отмяна се иска) е влязло в сила, а жалбоподателката З. П. е били страна в касационното производство, както и във въззивното и първоинстанционното. Неоснователни са и изложените от М. Х. доводи за неправилност на обжалваното определение. Съгласно практиката на ВКС в хипотезата на чл.226 ГПК, когато в хода на висящ исков процес спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. При тази хипотеза прехвърлителят и приобретателят не придобиват качеството на необходими другари. От тук следва извода, че приобретателят няма правната възможност да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като трето, неучастващо по делото лице. Приобретателят разполага с правната възможност за защита да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща страна, или да замести праводателя със съгласието на двете страни (решение № 286/13.01.2015 г. по гр.д. № 3923/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 153/05.12.2017 г. по гр.д. № 1691/2017 г. на ВКС, III г.о. и определение № 13/11.01.2012 г. по гр.д. № 568/2011 г. на ВКС, II г.о.. Позоваването на ТР по тълк.д.№ 7/2020 г. на ОСГТК не е основателно, тъй като с него е прието разрешение по друг въпрос: Страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. В случая с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не е разгледан спор по иск, предявен от трето лице за прогласяване на нищожност на договор между други две страни и М. Х. и З. П. и М. Х. не са страни по договор, за който трето лице е предявило иск за нищожност. Позоваването на ТР по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГК също не е основателно, тъй като и с него е прието разрешение по друг въпрос: По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност (с.и.о.), съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. И тази хипотеза е различна. М. И. Х. не е бил съпруг на страна по дело, в което се разглежда иск за собственост на имот, за който имот да е твърдял, че е придобит в с.и.о. Предвид изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поради изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът