Определение № 50301 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3201/2021 г.

ВКС24.10.2022 г.докладчик Анелия Цанова

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 122/18.05.2022г. по гр. д. № 3201/22г. по описа на ВКС, ІV гр. о. в частта за разноските, като: ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, да заплати солидарно на М. П. Б. и К. Я. Б. сумата от общо 1665 лв.- разноски за първа та и втората съдебни инстанции. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.

Мотиви

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на М. П. Б. и К. Я. Б., с която се иска допълване на постановеното определение в частта за разноските с присъждане на направените в първата и втората инстанция разноски съгл. представения по делото списък на разноските. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, представила списък на разноските, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК всяка страна може да иска изменение или допълване на решението, респ. определението в частта на разноските, като в хипотезата на допълване на съдебния акт, допустимостта на това искане не е обусловена от представянето на списък на разноските- ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Действително касаторите – ищци в първоинстанционното производство, са претендирали с касационната жалба всички направени разноски пред трите инстанции, но с решението са присъдени само такива пред ВКС. По делото са налице доказателства за направени до настоящото касационно производство разноски от тях както следва: 320 лв.- държавна такса за първоинстанциноното производство, 500 лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар пред първа инстанция, 80 лв.- държавна такса за въззивната инстанция и 600 лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар пред втора инстанция. При тези обстоятелства и с оглед изхода на спора /частично уважен иск за обявяване за нищожна като неравноправна клаузата на чл.6 от договора за кредит и уважен иск за обявяване за нищожно на всички клаузи на доп. споразумение/, „Банка ДСК“ ЕАД дължи на М.Б. и Кр. Б. сумата от общо 1665 лв.- разноски за първата и за втората съдебни инстанции. Ето защо и касационното решение следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати солидарно на М. Б. и К. Б. и сумата от 1665 лв.- разноски за първата и втората съдебни инстанции. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд, ІV гр. о.,

Цитирани разпоредби

3