Решение № 4909 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12163/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, като първата е подадена от Областна дирекция на МВР – София, против Решение № 12246/08.04.2025г., постановено по адм. дело № 2705 по описа на Административен съд – София град за 2024г., в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на А. Р. Д., [ЕГН] с постоянен адрес в гр. София сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, съответстващи на 5 112.92 / пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие неоснователното обвиняване от органите на МВР в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и наложената ПАМ по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, отменена със Заповед №262з-248/22.05.2023г. на А. Г. - Инспектор „Пътен контрол“ при РУ Елин Пелин, ОДМВР София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 14.03.2024г. до окончателното плащане. В жалбата си касаторът, ОДМВР- София поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и e необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 209, ал. 3 от АПК. Необосновано, съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОДМВР-София. Не е ясно от кой точно отменен административен акт се претендират вреди, не са ангажирани доказателства за реално настъпили вреди, както и за наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и конкретен отменен акт. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, постановяване на друго, по същество, с което исковата претенция за причинени неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, и присъждане на разноски за двете инстанции. В отговор, А. Р. Д. чрез адв.Гергов оспорва касационната жалба на ОДМВР-София и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на А. Р. Д., подадена чрез адв.Гергов се обжалва Решение № 12246/08.04.2025г., постановено по адм. дело № 2705 по описа на Административен съд – София град за 2024г., в отхвърлителната част за разликата над 10 000лв. до 30 000лв. и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 788.40 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 40ст.) в резултат на неработоспособността й, считано от 05.02.2023г. - представляващи разликата между компенсации за временна неработоспособност получени през периода от м. 02.2023г. до м. 06.2023г. и брутното трудово възнаграждение, което е следвало да получи през същия период. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като се твърди, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния закон и при несъобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Неправилно съдът не е присъдил в пълен размер и сторените разноски пред първата инстанция. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени изцяло, както и да се присъдят в пълен размер разноските за двете инстанции. В с.з., касационният жалбоподател ОДМВР-София се представлява от главен юрк. Иванова, която поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и оспорва като неоснователна подадената от А. Р. Д. жалба, а А. Р. Д. се представлява от адв.Гергов, който поддържа втората касационна жалба и оспорва жалбата, подадена от ОДМВР-София. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани части е неблагоприятно и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по обективно съединени искове, предявени от А. Р. Д. с постоянен адрес в гр. София чрез адв.Йовчев против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, с които се претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на неоснователното обвиняване от органите на МВР в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, осъществено с АУАН серия GA № 839665 от 05.02.2023г. и свързаните с него принудителни административни мерки - „временно отнемане на СУМПС” и „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца”, както и сумата от 3 788.40 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и 40ст.), обезщетение за имуществени вреди в резултат на нетрудособността й, считано от 05.02.2023г. - представляващи разликата между компенсации за временна неработоспособност получени през периода от м. 02.2023г. до м. 06.2023г. и брутното трудово възнаграждение, което ищцата е следвало да получи през същия период, заедно със законната лихва върху исковите суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на разноски по делото. От фактическа страна административният съд е установил следното: На 05.02.2023 г., от мл. автоконтрольор при ОДВМР София, РУ Елин Пелин против ищцата А. Р. Д. е съставен АУАН № 8396665 за това, че на същата дата в 06,15ч. управлявала лек автомобил „Фиат Крома” с per. № [рег. номер] в [населено място], общ. Горна Малина, по път 1-6, след употреба на наркотични вещества или техни аналози МЕТАМФЕТАМИН, което обстоятелство е установено с техническо средство Drager Drur test 5000 STK. При съставянето на АУАН е взето свидетелството за управление на МПС на ищцата и са свалени регистрационните табели на собствения й лек автомобил. Издадена е ЗППАМ № 23-0262/ 05.02.2023 г. от А. Т. Г. - полицейски инспектор при РУ Елин Пелин за налагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, а със ЗППАМ № 23-0262/05.02.2023г. е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца" на л.а. с per. № [рег. номер]. След като на А. Д. е издаден талон за медицинско изследване № 135525 от 05.02.2023г., в 09.10ч., на същата дата, ищцата е дала проба на кръв и урина за биологични изследвания, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На 27.04.2023г. е изготвена съдебно- химико- токсикологична експертиза с peг. № И-4119/27.04.2023г. на ВМА, която установява, че в кръвта и урината на А. Д. не се доказва наличие на наркотични вещества или техни аналози. Поради липса на извършено от ищцата административно нарушение по издадения АУАН № 839665/05.02.2023г. не е издадено Наказателно постановление, а воденото срещу ищцата производство по ЗАНН е прекратено. Това е дало законен повод на органите на МВР да отменят наложените принудителни административни мерки, като със Заповед № 262ц-248 от 22.05.2023г., ЗППАМ № 23-0262-000019/05.02.2023г. е отменена, а СУМПС е върнато на Д. в края на месец май. В хода на съдебното производство, за установяване на изложените в исковата молба твърдения са разпитани двама свидетели. Според показанията на А. Н. Д. – син на ищцата, който е присъствал по време на проверката, след инцидента майка му започнала да вдига кръвно, била без работа през това време, ходела два пъти в месеца на лекар да я преглеждат, също и в гаража - да пита дали има друга длъжност, която да може да изпълнява, но нямало какво да й предложат. Живеят в [населено място] и поради факта, че в селото живеят окол 400 души и всички се познават, много скоро хората разбрали какво се е случило, тъй като имало и репортаж по телевизията. Започнали да я отбягват и не искали да комуникират със семейството. Майка му станала нервна, апатична и дори и към настоящия момент все още не се е възстановила психически. Сериозни затруднения имало и поради дерегистрацията на автомобила, който семейството ползвало за транспорт от селото до София. Свидетелката А. П. Х. – колежка на ищцата заявява, че разбрала за самокатастрофата, когато се обадила на ищцата по телефона. Х. била шокирана когато А. й казала, че е задържана - някъде към 7,00 - 7 и нещо часа, след като е станало ПТП, а тестът й бил положителен за наркотици. Твърди, че познава А. от 1990г. и че последната никога не е употребявала наркотици. Ползвала се в Столичния електротранспорт с добро име, колегите й я уважават като дългогодишен служител с добра репутация. Но след случката започнали да се държат резервирано и да я отбягват, да подмятат, че е наркоманка и станала за смях на стари години, а тя се затворила вкъщи, плачела, изпаднала в депресия, вдигала кръвно и имала главоболие. По делото е приета СИЕ, неоспорена от страните. От заключението на вещо лице, се установява, че разликата между изплатените обезщетения за временна неработоспособност, изплатени както от НОИ, така и от работодателя и брутното трудово възнаграждение, което ищцата е следвало да получи през същия период (13 125,97лв. – 9 494.23лв.) е в размер на 3 631,74 лв. (Три хиляди шестстотин тридесет и един лева и 74 ст.) С обжалваното решение, ОДМВР-София е осъдена да заплати на А. Р. Д., [ЕГН] с постоянен адрес в гр. София сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие неоснователното обвиняване от органите на МВР в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и наложената ПАМ по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, отменена със Заповед №262з-248/22.05.2023г. на А. Г. - Инспектор „Пътен контрол“ при РУ Елин Пелин, ОДМВР София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 14.03.2024г. до окончателното плащане. Исковите претенции на А. Р. Д. за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв., както и исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди от 3 788,40лв. - резултат на нетрудоспособността й, считано от 05.02.2023г. - представляващи разликата между компенсации за временна неработоспособност получени през периода от м. 02.2023г. до м. 06.2023г. и брутното трудово възнаграждение, което ищцата е следвало да получи през същия период, са отхвърлени като неоснователни. ОДМВР-София е осъдена да заплати на ищцата разноски по делото по компенсация в размер на 2100 лв., съответстващи на 1 073.71/ хиляда седемдесет и три евро и седемдесет и един евроцента/. За да постанови този резултат и съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищцата е успяла да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР- София. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на служител на ОДМВР-Хасково, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание спрямо ОДМВР-София, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 10 000 лв. Изложени са и мотиви за неоснователност на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - ОДМВР-София. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадения иск за обезщетение за неимуществени вреди от А. Д.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП е била отменена от органа, който я е издал със Заповед №262з-248/22.05.2023г., което е равносилно по правни последици на оттегляне на административния акт и покрива хипотезата на чл.204, ал.3 от АПК. Заповедта за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“Б“ също е отменена, след като СУМПС е върнато на ищцата в края на м. май 2023г. Междувременно, с Постановление №206/19.05.2023г. е прекратено и воденото досъдебно производство №166/2023г. на РП Елин Пелин. Следователно е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност. Съдът правилно е посочил, че съставянето на АУАН серия GA № 839665 от 05.02.2023г. от К. В. Н. – мл. автоконтрольор при ОДМВР София, РУ Елин Пелин не е основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Но пък именно въз основа на този АУАН са наложените посочените ПАМ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Причинените неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между отменените административни актове и настъпването им се установява от разпита на двамата свидетели, които безпротиворечиво и безспорно установяват, че Д. е понесла тежко инцидента, вкл. и към момента. Преживяла е стрес, срам, унижение, в резултат на което се е затворила и не е искала да контактува както с хората от селото, така и с колегите си. Към емоционалния й дискомфорт следва да се прибави и неудобството от факта, че за известен период от време семейството е възпрепятствано да използва собствено си МПС, което обстоятелство със сигурност е свързано с неудобство и ограничения в придвижването на цялото семейство. Влошаването на здравословното състояние на ищцата е инцидентно, доказано е с медицински документи и очевидно има връзка с издаване на незаконосъобразните заповеди. Правилно са кредитирани свидетелските показания, които добре описват емоционалното състояние и душевни терзания, които лицето е понесло. В допълнение следва да се отчете и изнесената от медиите информация, които са довели до влошаване на това състояние и засилване на негативните емоции на Д.. В [населено място], където живее се разчуло за случая, че е имала проблеми с полицията, че е била санкционирана и свидетелството й било отнето, тъй като е употребила наркотици. Съседи, познати и колеги, с които дълги години поддържала добри и коректни отношения, се отдръпнали и станали резервирани. Фактът на публичното разгласяване е увеличил вътрешния отклик и негативните преживявания на Д. предвид факта, че живее в малко населено място, в което хората се познават. Настоящата инстанция счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Д. от незаконосъобразните заповеди за налагане на ПАМ и прекратеното досъдебно производство №206/19.05.2023г. по описа на РП Елин Пелин, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви. Относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 788,40лв. в резултат на неработоспособността на ищцата, считано от 05.02.2023г., представляващи разликата между компенсации за временна неработоспособност, получени през периода от м. 02.2023г. до м.06.2023г. и брутното трудово възнаграждение, което тя е следвало да получи през същия период, правилно съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Не е спорно, че при ищцата се е проявила [заличен текст]. По тази причина А. Д. е нетрудоспособна и ползва болнични до м. юни 2023г. От данните по делото не може да се приеме обаче, че е налице пряка причинно-следствена връзка между здравословното й състояние и отменените заповеди. По делото са приложени болнични листове за временна нетрудоспособност, като първият е издаден на 06.02.2023г., с начална дата 05.02.23г. За месеца преди датата на нетрудоспособността си - 05.02.2023г. ищцата е получила като брутно трудово възнаграждение сумата от 2 556,19 лева. За периода на неработоспособността си, считано от м. 02.2023 г. до м. 06.2023 г. ищцата е получила като компенсации за временна неработоспособност сумата от 8 992,55 лева. За същия период ищцата е следвало да получи като брутно трудово възнаграждение сумата в размер на 12 780,95 лева. Разликата между двете суми представлява загуба на доход, която възлиза на 3 788,40 лева. Д. не е работила на заеманата от нея длъжност като професионален водач на тролейбус в „Столичен електротранспорт“ ЕАД и е лишена от работна заплата не защото е с отнета правоспособност да управлява СУМПС и прекратяването на регистрацията на МПС, а защото за посочения период е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност в резултат на заболяване, т.е. няма пряка причинно-следствена връзка между невъзможността да изпълнява служебните си задължения и наложените ПАМ. За този период, тя е получила обезщетения за временна нетрудоспособност от НЗОК, като за същия период не е упражнявала, а и не е била в състояние да упражнява трудовите си функции в Столичен електротранспорт именно поради заболяванията си. Представените болнични листове доказват, че през исковия период Д. е била нетрудоспособна, поради констатирани от органите на медицинската експертиза заболявания – [заличен текст], генерализирана тревожност, поради което й е предписан домашно – амбулаторен режим на лечение. Настоящата инстанция напълно споделя извода на АССГ, че претенциите на ищцата за обезщетение едновременно за удостоверена по надлежния ред нетрудоспособност и от друга страна обезщетение за разликата до пълното трудово възнаграждение, което би получила, ако би била трудоспособна са взаимоизключващи се. Разноските пред първата инстанция правилно са определени и присъдени на страните по компенсация в съответния размер. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му от страните части. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Също по компенсация и с оглед изхода на делото и мотивите за неоснователност и на двете касационни жалби, разноски на страните не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,