Решение № 692 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2009 г.

Решение № 692 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. С определение № 723 от 3.08.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на В. Д. З. и Г. А. З. и касационна жалба на Т. А. К. на решение № 739 от 17.12.2008 г. постановено по гр. д № 511/2008 г., по описа на П. окръжен съд, с което е обезсилено решение на П. районен съд, производството по делото е прекратено и исковата молба е върната, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на исковата молба от въззивния съд. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 281 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по процесуално правния въпрос, свързан с индивидуализацията на имота, като условие за редовност на исковата молба на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците Г. Р. Д., И. А. Д., А. Г. А. и Д. А. З. са депозирали писмена защита, в която оспорват касационната жалба и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по жалбата съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че наследодателят на касаторите е купил две ниви в м. "С. ", [населено място], едната с площ от 275, а другата с площ от 316 кв. м., като и двете са включени в парцел I-272, 292, 275, 271, кв. 27, по плана на [населено място] от 1950 г. При последващо изменение на плана през 1965 г. част от имота на касаторите с площ от 80 кв. м. е погрешно заснета като имот на ответниците по иска. Прието е, че процесния имот не е индивидуализиран и е оставена исковата молба без движение. С подадени няколко уточняващи пред съда молби касаторите са посочили спорното място по действащия регулационен план и по плана от 1919 г., проследявайки хронолигически промените извършени при действието на различни нормативни актове, установяващи различен правен режим на регулационните изменения и по-специално на вещноправното им действие. Въззивният съд е счел, че ищците не са отстранили в срок констатираната нередовност на исковата молба, обезсилил е първоинстанционното решение и е върнал исковата молба. Въззивното решение противоречи на трайната практиката на ВКС/ ТР № 2/04 г. на ОСГК на ВКС - т. 7/, която приема, че когато исковата молба е нередовна и на страната е даден срок да отстрани нередовността, но тя не изпълни указанията, съдът се произнася с решение, с което обезсилва предходното решение и прекратява производството. В настоящия случая не се касае за нередовна искова молба, а за претенция с ненадлежно юридически индивидуализиран имот, по която съдът следва да се произнесе с решение по същество. Когато е предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР следва да се установи дали е налице непълнота или грешка в кадастралния план, който служи като основа на регулационен и застроителен план. Този иск предполага винаги наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план са били собственост на различни лица. Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент. Във всички случаи, ищецът следва да основава иска си на обстоятелства, от които извежда своето/или на праводателя си/ право на собственост към момента на заснемане на кадастралната основа. Правилното формулиране на петитума на исковата молба по чл. 53, ал. 2, изр. второ от ЗКИР включва не само искане за установяване непълнота или грешка в кадастралната основа, но и искане за установяване съществуването на спорното имуществено право в полза на ищеца /респ. праводателя му/ към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план. При безспорност по делото, че с нотариален акт № 104 от 1961 г. наследодателя на касаторите е придобил собствеността върху две ниви, които са включени в парцел I-272, 292, 275, 271, кв. 27, по плана на [населено място] от 1950 г., с площ на парцела- 840 кв. м., който включва в себе си имот с пл. № 275 с площ от 316 кв. м. От тях са очертани като спорни 92 кв. м., до границата, маркирана със знака за общност в скицата и оцветени в зелено. Със заповед от 1965 г. е одобрен нов план, при който имот с пл. № 275 е заснет като имот с пл. 413, а имот с пл. № 272 е заснет като имот с пл. № 411.След корекция на границите на имоти с пл. № 410, 411 и 413, е обособен нов имот с пл. № 1380, границите на който са утвърдени през 1972 г. В последващ план от 1974 г. имот с пл. № 1380 не е нанесен, но е проектиран парцел I. -1380. Със заповед от 1985 г. регулационната линия между този парцел и парцел II за комплексно застрояване е изместена на запад. Със заповед от 1996 г. са образувани нови парцели и регулационните линии са поставени в съответсвие с имотните, в това число и УПИ I. -1380, който е с площ от 540 кв. м.. Въззивният съд е оставил исковата молба без движение, за да се конкретизира/уточни/, частта от имота, която е спорна, т. е. да се индивидуализира по площ, граници и съседи към плана от 1965 г., когато се твърди, че е допусната грешка в кадастъра. Процесуалният представител на ищците е посочил, че спорната част от 80 кв. м. е с площ от 92 кв. м., съобразно заключението на вещото лице по действащия план и е с граници: от запад - XII-413 и XIII413, от север I. -1380, от изток-същото УПИ и от юг XI-411,412. Въпреки тези уточнения съдът е приел, че ищците-касатори не са изпълнили задължението си да отстранят нередовността на исковата молба, не са индивидуализирали спорния имот по площ, граници и съседи към плана от 1965 г., към който се твърди, че е допусната грешка в кадастралната основа, както и не са отстранили нередовността, свързана със способа за придобиване на претендираната спорна част. Неправилно е становището на въззивния съд, че исковата молба е нередовна. Налице са данни за всички кадастрални и регулационни планове, като са проследени хронолигически промените извършени при действието на различни нормативни актове, а съдът е следвало да установи кой е последния действащ план. Ако той прецени, че имотът не е надлежно инидвидуализиран и не е посочена грешката в кадастралната основа, то това не е равнозначно на нередовност на исковата молба, нито е свързано с неяснота в петитума. При неправилно очертаване на спорния предмет, е налице процесуален пропуск на ищците и има за последица решение по съществото на спора, което е съобразено с доказателствата по делото. Когато съдът не се произнесе по очертания от изнесените факти спорен предмет, нарушава правото на защита. В настоящия случай въззивният съд не се е съобразил и с указанията на ВКС- V г. о., дадени в отменително решение № 796/08 от 23.05.2008 г. по гр. д. 3679/07 г. с което е отменен предходен съдебен акт на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решението и делото е върнато за ново разглеждане. Не е имало основание въззивния съд да оставя исковата молба без движение и съответно след изтичане на срока да обезсилва първоинстанционното решение и да прекратява производството по делото. С оглед изложеното, постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав с постановяване на решение по съществото на спора. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.