Решение № 6190 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Образувано е по касационна жалба на И. И. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Видин, [улица], и съдебен адрес в гр. Видин, [улица], срещу Решение № 334/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 394/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Видин, с което е отхвърлена жалбата й против Наредба за реда на престоя и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Видин (Наредбата), приета с Решение № 260 по Протокол № 12/20.11.2025 г. на Общински съвет (ОбС) - Видин, както и Приложение № 1 към нея, включително и по отношение на чл. 9, ал. 4 и ал. 6 Наредбата. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд подзаконов нормативен акт. Развива съображения, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК. Аргументира тезата си с твърдение, че приложените към проекта мотиви са твърде общи и не обосновават необходимостта от въвеждането на нов режим за паркиране на пътните превозни средства (ППС) в гр. Видин. По-специално, според касатора, развитите от вносителя съображения не съдържат конкретика относно причината за разширяване на зоната за почасово паркиране, както и за сочения като нараснал брой на автомобилите на глава от населението, а липсва яснота и по отношение на твърдяната натовареност на движението и паркирането, както и по отношение на начина на определяне местата, свързани с абонаментна такса. Намира за несъстоятелна обосновката, че се цели подобряване на екологичната обстановка в града, доколкото изявлението, че въвеждането на "Синя зона" преди и след границите на работния ден ще намали трафика, противоречи на логиката. Намира, че цялостно в мотивите са заложени множество самоцелни твърдения, които са останали неизяснени - посочено е, че се предвиждат инфраструктурни проекти, насочени към облекчаване на трафика, същевременно не е уточнено какви ще са те и къде ще бъдат реализирани; описано е, че Община Видин ежегодно разходва средства за транспортната инфраструктура, но не е детайлизирано нито какъв е размерът им, нито какво е отношението към разглеждания режим на заплащане на паркирането; извършено е позоваване на изменения и допълнения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), но същите не са дефинирани подробно. Освен бланкетното съдържание на мотивите, жалбоподателят сочи и други нарушения, рефлектиращи пряко върху законосъобразността на нормативния акт, а именно - пороци в процедурата по приемането на Наредбата, и по-специално несъобразяване на специалните регламенти на Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Видин, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (Правилника). В контекста на последното е изложено, че от приложените по делото доказателства не става ясно дали заседанията на постоянните комисии, ангажирани с разглеждането на процесното предложение, са проведени законосъобразно, т.к. липсват данни за обявения дневен ред, вкл. с приложени материали за него, не е установено видеоизлъчване на заседанията, а протоколите не са качени на интернет страницата на общинския съвет, което поставя под съмнение изготвянето на становища при необходимия кворум и мнозинство. В допълнение поддържа и че на заседанието на ОбС - Видин, когато е приета и Наредбата, вкл. нейното Приложение № 1, не е докладвано становището на постоянните комисии, а директно е преминато към гласуване на предложението. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания подзаконов нормативен акт. Не претендира разноски. Ответникът - ОбС - Видин, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирани страни. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на И. И. Д. против Наредбата, приета с Решение № 260 по Протокол № 12/20.11.2025 г. на ОбС - Видин, както и Приложение № 1 към нея, включително и по отношение на чл. 9, ал. 4 и ал. 6 Наредбата. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че кметът на Община Видин е внесъл предложение с рег. № ПО-01-04-286/12.11.2025 г. за приемане на Наредба за реда на престоя и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Видин, съдържащо проект на подзаконовия нормативен акт и доклад-мотиви, в които е посочил, че се цели актуализация на разпоредбите съгласно действащото законодателство и опазване на общественото имущество, както и осигуряване на адекватна реакция на развиващата се среда и бързо нарастване на автомобили на глава от населението в гр. Видин. Мотивите, проектът и оценка за въздействие към тях са публикувани на 17.09.2025 г. на интернет страницата на ОбС - Видин - https: //vidinobs. com/proektinanormativniaktove?page=2, като е предоставен 30-дневен срок, считано от тази дата, за разглеждане, обсъждане, представяне на становища, предложения за изменение и допълнение и възражения по проекта. Такива не са постъпили в указания срок, за което е изготвена справка. След проведени на 13.11.2025 г. заседания на Постоянна комисия по законност, местно самоуправление, нормативна уредба, етика и охрана на обществения ред и Постоянна комисия по териториално и селищно устройство и организация на движението, и ангажиране на становища с еднакво заключение и на двете комисии - "Допуска се до заседание на ОбС - Видин", Наредбата е приета с Решение № 260 по Протокол № 12/20.11.2025 г. на ОбС - Видин, с 26 бр. гласа "за", 3 бр. гласа "против" и 1 глас "въздържал се", при кворум от 30 присъстващи. С оглед така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен с оглед предписанията на чл. 6, ал. 3 и чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във връзка с чл. 99, ал. 3 ЗДвП и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискването за кворум и мнозинство на колективния орган. Приел е, че обратно на застъпената от жалбоподателя теза, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на акта, т.к. при провеждането на заседанието на ОбС - Видин, на което е приета Наредбата, са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Според решаващия съд, актът е съобразен и с приложимото материално право, като в него предмет на регулация са обществени отношения с местно значение относно реда и условията за престой и паркиране на ППС на територията на гр. Видин, което сочи и на съответствие с предвидената в закона цел. По изложените съображения АС - Видин е отхвърлил жалбата на И. И. Д. против Наредбата, приета с Решение № 260 по Протокол № 12/20.11.2025 г. на ОбС - Видин, както и Приложение № 1 към нея, включително и по отношение на чл. 9, ал. 4 и ал. 6 Наредбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. Ролята на всеки един от посочените в нормата реквизити е различна и затова несъобразяването им води до различни правни последици. В този смисъл липсата на най-съществената част от съдебното решение, а именно - какво постановява съдът (Вж.: чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК), прави акта нищожен, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. От своя страна, непроизнасянето по разноските (Сравн.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) открива възможността за иницииране на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, но не се отразява на валидността на решението. Освен да облече волята си по указания в чл. 172а, ал. 1 АПК начин, съдът е длъжен да я мотивира, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) – Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правния силогизъм, използван при формиране на правната воля на съда, защото именно тези съображения предопределят процесуалното поведение на страните, от една страна, а от друга - чрез тях се извършва касационната проверка на съдебния акт. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Неразкритата воля на съда, необсъдените възражения и доказателства, формалното позоваване на доказателствени средства, без да са анализирани фактите и обстоятелствата, установени с тях в тяхната съвкупност и взаимовръзка, правят проверката по реда на чл. 208 и сл. АПК обективно невъзможна и затова винаги съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Случаят е именно такъв. Според предписанието на чл. 168, ал. 1 АПК предмет на проверка в съдебните производства по административни дела е съответствието на атакувания израз на разпоредителна власт с основанията за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 с.з. В защита както на личния, така и на публичния интерес, Кодексът императивно определя рамката на дължимия съдебен контрол, като цялостната проверка, на всички законоустановени основания, е дължима винаги, независимо от заявените от жалбоподателя фактически и правни съображения. Нормата на чл. 146 АПК регламентира основанията за оспорване, които по своята същност са неизпълнени изисквания за тяхната законност. Те са следните - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Следователно, спазването на чл. 168, ал. 1 АПК предполага разглеждане на акта в контекста на всички тези въпроси и мотивирано съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК произнасяне всеки един по тях. В конкретния казус пред АС - Видин е оспорена законосъобразността на приетата с Решение № 260 по Протокол № 12/20.11.2025 г. на ОбС - Видин, Наредба за реда на престоя и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Видин. Видно от изложените към решението мотиви обаче, съдът е разгледал само част от изискванията за нейната законосъобразност, заложени в чл. 146 АПК. Решаващият състав е анализирал подробно компетентността на издателя, обосновавайки тезата си с конкретни правни аргументи, изложени са съображения и във връзка с порока, предвиден в чл. 146, т. 3 АПК. По отношение на съответствието на акта с целта на закона и приложимите материалноправни разпоредби, съдът е дал лаконичен положителен отговор, без изобщо да предложи анализ възникналия правен спор. Липсват каквито и да било мотиви, които да разкрият причината за взетото решение за отхвърляне на жалбата, конкретно с оглед тези основания. Установените факти не са обсъдени в контекста на материалноправната рамка на казуса, нито през призмата на преследваната от закона цел, което прави решението постановено в нарушение на императивните норми на АПК, регламентиращи обхвата на дължимата съдебна проверка (Вж.: чл. 168, ал. 1 АПК) и начина на нейното извършване (Вж.: чл. 172а, ал. 1 с.з.). Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектиращо върху правилността на обжалваното решение, доколкото обратен извод по двете на практика необсъдени условия за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт би могъл да повлияе и крайния правен резултат по делото. Порокът по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК налага отмяната на съдебния акт на това основание. По реда на чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да формулира съответните правни изводи по съществото на спора. Нещо повече - по аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления, част от които е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснен, както и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК). В случая от жалбоподателя са наведени множество възражения за неспазване на процедурата по приемане на становища от постоянните комисии на ОбС - Видин, но съдът не е указал на ответника, носещ тежестта да установи спазването на законовите изисквания при издаването на акта, да представи доказателства в тази насока. Липсата на процесуална активност по изясняване на този въпрос, вкл. чрез изискване на материали, относими към провеждането на заседанията от 13.11.2025 г., следва да бъде преодоляна при новото разглеждане на делото. Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение