Определение № 334 от 02.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2016 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата ЧСИ Н. Д. Г., чрез адв. П. П. срещу решение № 1036/26.07.2016 г. по в.гр.дело № 927/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 687/25.02.2016 г. по гр.дело № 2830/2015 г. на Варненския районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на П. Д. И. сумата 14 014 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД, както и сумата 4 291.57 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба и в молба от 17.10.2016 г. е заявено искане от жалбоподателката за спиране изпълнението на въззивното решение на Варненския окръжен съд. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение прие следното: С решение № 687/25.02.2016 г. по гр.дело № 2830/2015 г. на Варненския районен съд е осъдена Н. Д. Г. ЧСИ с рег. № 8** с район на действие Окръжен съд [населено място] да заплати на П. Д. И. от [населено място] сумата 14 014 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на загуби от дейността на ЧСИ Н. Д. по изп. дело № 32/2007 г., изразяващи се в стойността на внесена от ищеца сума при участие в наддаването по публична продан на недвижим имот, която е подлежала на връщане поради недействителност на публичната продан и е преведена по сметка на адв.И. П., който не е бил овластен да получава суми по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД, както и сумата 4291.57 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1888.09 лв. разноски по делото. С решение № 1036/26.07.2016 г. по в.гр.дело № 927/2016 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 687/25.02.2016 г. по гр.дело № 2830/2015 г. на Варненския районен съд и е осъдена н. Д. Г. да заплати на П. Д. И. сумата 700 лв. разноски по делото. Срещу решението на Окръжен съд [населено място] в едномесечния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба вх. № 24321/08.09.2016 г. от ответницата Н. Д. Г., чрез адв.П. П.. В полза на П. Д. И. е издаден изпълнителен лист по в.гр.дело № 927/2016 г. на Варненския окръжен съд за присъдените суми - 14 014 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 4291.57 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20163110403123 по описа на ДСИ при Районен съд [населено място]. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по решения за парични вземания в размер на присъдената сума – чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Видно от приложеното към молбата преводно нареждане от 28.10.2016 г., както и приложената писмена справка, издадена гл.специалист счетоводител при ВКС, жалбоподателката е внесла по сметка на ВКС на 28.10.2016 г. сумата 18 305 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на същата дата. Следователно налице са доказателства за внесено по реда на чл.180 и сл.ЗЗД обезпечение в размер на посочената сума. Съдът намира, че следва да се допусне спиране изпълнението на въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за сумата 14014 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата 4291 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. Налице са елементите на фактическия състав на 282,ал.2 ГПК – подадена е в срок касационна жалба от ответницата срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, което в осъдителната му част подлежи на принудително изпълнение и е представено обезпечение в размер на присъдената сума, в която част е обжалвано въззивното решение с касационната жалба. Следователно молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за сумата 14 014 лв. лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата 4291 обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. е основателна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско