Определение № 9243 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2024 г.

от 15.09.2023 г., в условията на чл. 5, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приема неяснота в ИП и дава указания за изпълнението им в определен от него срок. Указанията са да се представят координати на подобекта, където се предвижда да се извършат дейностите; изясняване смисъла и значението на ползван от частния жалбоподател термин „стерилни скални маси“, като се посочи нормативен акт, съдържащ легалното му определение; да се посочат обекти на които ще се ползват „стерилните скални маси“, прогнозни количества за оползотворяването им и по какъв начин, както и технология на оползотворяването; да се представи информация относно отводняването на площадката и предполагаем състав на повърхностните водни количества. В изпълнение на указанията от страна на „Ормус“ ГмбХ постъпва отговор, като междувременно от сдружение „Балканка“ се внася сигнал до множество държавни институции за съществуваща, според сдружението, опасност от вредно въздействие върху здравето на хората при евентуално влагане на отпадъчните материали от закрития рудник в строителството. Последвали са следващи указания, с изпълнението на които административният орган не се е съгласил и е прекратил производството на основанията посочени в оспорваното пред АССГ решение. В производството пред съда, по повод жалба на търговското дружество е представено експертно заключение, ползвано в друго сходно по предмет съдебно производство (адм. дело № 10165/2021 г. по описа на АССГ, прекратено с влязло в сила определение). Както се сочи в частната жалба, първоинстанционният съд е повторил мотивите, относно фактически приетото от административния орган, като в крайна сметка приема, че скалния отпадък би имал вредно въздействие, ако се влага в строителството на инфраструктурата или се ползва в преработен вид за строителен материал, което било в противоречие с целта по чл. 1 от ЗООС. Частният жалбоподател възразява законосъобразността на оспорваното определение, така и на административния акт, с който е прекратено производството. Предвид, установено документално право на собственост върху „скални остатъци и земни маси“, в частната жалба се възразява, че в хода на административното производство по отношение уточняване на терминологията, предмет на ИП са именно тези скални остатъци. Посочва, че определения, свързани с ползваната терминология съществуват легално, като сочи „отпадък“ по смисъла на чл.З, т.9 от Директива 2008/98/ЕО за отпадъците; „остатъци“ или „инертни отпадъци“ по смисъла на чл. 3 от Директива 2006/21/EO за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии; „неопасен неинертен отпадък“ по смисъла на т. 4, б. „а“ от Приложение N 3 към чл. 15 на Наредбата за управление на минните отпадъци; „ технологичен отпадък“ съгласно т. 1 от мотивите на Решение № ПК- 31-ПР/2021 г. на директора на РИОСВ - Пазарджик, или „вторични продукти“ (т.е. стока) от практиката на Европейския съд по дело С-114/01 Avesta Polarit Chrome Оу. В тази връзка сочи и експертното заключение, споменато в настоящото определение, според което ползването на скални отпадъци от закритото минно находище „Влайков връх“ не води до нарушаване на екологични и здравни норми. Развито е оплакване, че тези скални отпадъци/остатъци са в резултата от експлоатационната дейност за рудодобив от закрития рудник. Следващо оплакване е, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи какъв е характера на Уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ПК-ОВОС-01-П/12.01.2024г., т.е. дали е действително „инвестиционно предложение“, по смисъла на ЗООС, доколкото: „Оползотворяване на стерилни скални маси (скални разновидности и земни маси)“ не се явява „инвестиционно предложение“ по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗООС, поради което няма законово основание за процедиране по реда на глава шеста от ЗООС, закономерно от това следва, че „Ормус“ ГмбХ не е субект на задължение по чл.95, ал.1 във вр. с чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. По смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗООС дейността „ Оползотворяване на стерилни скални маси (скални разновидности и земни маси) не е извършване на строителни работи; не е изграждане на инсталации или схеми; не е друга намеса в естествената околна среда и ландшафта; не е добив на полезни изкопаеми“. Частната жалба е основателна. Правното основание, с което е прекратена процедурата е изведено от разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредбата за ОВОС - в случай че не бъде предоставена допълнителна информация и/или неточностите не бъдат отстранени в срока по ал. 4, процедурата по чл. 5, ал. 1 (компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2) се прекратява. По отношение неуточняването на термина „стерилна скална маса“ – настоящият съдебен състав не намира законово основание, в изчерпателно изброените по чл. 4, ал. 3 от Наредбата условия, за възложителя да съществува задължение да сочи значението на терминологичното определение на инвестиционното предложение. Действието, с което се обвързва инвестиционното предложение е „оползотворяването“ на стерилни скални маси. Стерилните скални маси представляват технологичен отпадък, който се образува в резултат на осигуряване на достъп до рудното тяло, а най-общо определено, това са скални маси. Административният орган е въвел като основание за приложимостта на чл. 5, ал. 5 от Наредбата неотстранена неточност по уведомлението. Под непълноти, пропуски или неточности в представената информация по чл. 4, ал. 3 от Наредбата следва да се разбират само такива, които препятстват извършването на преценка относно вида на инвестиционното предложение, както и необходимите действия, които възложителят трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС и преценка относно необходимостта от провеждане на процедурите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 7 от Наредбата. Изведен е решаващ мотив относно липсата на нормативно определение на термина „стерилни скални маси“ и твърдението че „скалните маси“ не са „минен отпадък“ води до невъзможност административният орган да определи коя е приложимата процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Основателно следва оплакването, че частния жалбоподател е съобразил и в срок изпълнил указанията на административния орган, поради което преценката за извършване на следващи процедурни действия се дължи от последния. Неоснователно, административният орган въвежда правното основание по чл. 5, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, че по представената от възложител допълнителна информация не може да се установи, а и не се сочи нормативно определение за „стерилни скални маси“, за да се прецени по кое приложение по ЗООС следва да се разгледа уведомлението от 11.08.2023 г., което отговаря на условията въведени с приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС. В оспорвания административен акт не се сочи по силата на каква нормативна разпоредба, възложителят е задължен да посочи към уведомлението по ал. 1 на чл. 4 от Наредбата за ОВОС къде попада ИП в обхвата на приложение № 1 или приложение № 2 към ЗООС. Това е задължение на административния орган, който в случая, незаконосъобразно е прекратил административната процедура, като е вменил на частния жалбоподател задължение, което не е нормативно определено. Вместо да направи преценка за съответствието на оспорвания пред него административен акт, първостепенния съд, без изобщо да обсъди оплакванията по жалбата до него е описал известната фактология и е формирал правния извод, за несъответствие на ИП с приложното поле и целта на екологичния закон в най общата разпоредба на чл. 1 от ЗООС, включвайки разпоредби на ЗБР и КРБ. За да стигне до такива изводи, първостепенния съд би следвало да търси приложението им, ако има произнасяне по същество, а не в случай на прекратено производство, на посоченото в оспорваното решение на ответника основание – че не е предоставена допълнителна информация и/или неточностите не са отстранени в 7 дневен срок. Като предмет на оспорване на въведеното правно основание, първостепенният съд не се произнася. Основанието по чл. 5, ал. 5 от Наредбата е съвсем различно от възприетото от АССГ - че преписката била прекратена поради недопустимост на ИП, която хипотеза от една страна намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, и от друга страна изисква произнасяне по същество за характера на ИП, каквото произнасяне в случая не би следвало да има предвид основанието за прекратяване, а най вече, мотивировката, свързана с целите на екологичния закон, дори да са правилни, като интерпретация са извън предмета на оспорване. Административният съд е следвало да прецени единствено законосъобразно ли е приложено основанието по посочената разпоредба, за да се прекрати процедурата пред административния орган. Неоснователен е и извода на съда, коментирайки постановлението за възлагане, че безспорно придобитото имущество било минен отпадък и отговаряло на характеристиките по § 1, т. 24 от ДР ЗПБ, без да изрази собствени доводи, как е приет такъв извод. На настоящият състав е служебно известно и предходно развила се процедура между страните в производството за същия обект, по която има издадено решение №ПК-31-ПР/21 г. от 22.07.2021 г., на ответника – директор на РИОСВ Пазарджик, да се извърши ОВОС за ИП „Усвояване/транспортиране на депонирани скални остатъци и земни маси“, като в настоящото производство по същество е променено само името на ИП, но придадения стабилитет на това решение като административен акт не е ценено и не е проверено от решаващия състав на АССГ в каква относимост спрямо сега развиващата се процедура има и/или може да има отношение. Административният орган се позовава на предходната процедура при определяне характера на скалните маси – дали са инертни или не, което опорочава процедурата до степен, че взема становище по същество, а прекратява административното производство за неотстранени неточности по уведомлението. Административният съд не е извършил проверка по отношение да това дали не са допуснати съществени процесуални нарушения и без да изложи относими мотиви е отхвърлил жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към съдебния си акт съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Съдът дори не е приел, че твърдените от органа процедурни бездействия/действия на жалбоподателя са налице, но не са изложени собствени мотиви, в какво конкретно се изразяват твърдените нарушения, както и кои материалноправни норми счита за нарушени, в следствие на извършените от жалбоподателя бездействия или действия по неотстранени неточности на уведомлението. Безкритичното позоваване на обща правна норма не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт км приетата като правно основание правна норма за прекратяване на административното производство. Първоинстанционният съд е този, който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира процесуалното право на страната да участва в процеса, като прави възражения за незаконосъобразност, позовавайки се на събрани в административното производство доказателства и които съдът следва да обсъди, в относимостта на изведеното правно основание от административния орган, на което е издаден оспорвания акт и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай съдът е следвало да изложи аргументи дали в конкретната процедура административният орган е спазил изискванията за даване на указания за отстраняване на нередовностите, съобразно изискванията на чл. 5, ал. 4 от НУРИОВОС, действително ли са налице нередовности в него и дали в указания от административния орган срок, заявителят е представил необходимите по НУРИОВОС документи, както и да се обоснове отликата на настоящата към предходна административна процедура, по сходно като дейност ИП. Като не е изследвал относимите по делото обстоятелства, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и се е ограничил единствено с потвърждаване констатациите на административния орган, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на съдопроизводствените правила. Горното налага обжалваното определение на АССГ да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане, но от друг съдебен състав, тъй като в съдебния акт е взето становище по същество на спора и е изразено вътрешното убеждение на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да мотивира акта си, след проверка по приложимостта на правната норма в процедурата по чл. 197 и сл. от АПК.