Определение № 373 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3797/2015 г.
ВКСI гражданско отделение17.07.2015 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
СПИРА изпълнението на въззивното решение № 317/15.06.2015г. по гр.д.№ 466/2015г. на ВтОС в частта, с която е потвърдено решение № 309/25.03.2015г. по гр.д.№ 155 / 15 г. на РС-Велико Търново, в частта, с която СОУ „Г. С. Р.” [населено място] е осъдено да плати на Р. Г. Р. обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК за оставяне без работа поради незаконното уволнение за период от три месеца в размер на сумата 2208,03 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е молба от П. К. И., в качеството му на директор на СОУ „Г. С. Р.” [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 317/15.06.2015г. по гр.д.№ 466/2015г. на ВтОС в частта, с която е потвърдено решение № 309/25.03.2015г. по гр.д.№ 155 / 2015 г. на РС-Велико Търново, в частта, с която СОУ „Г. С. Р.” [населено място] е осъдено да плати на Р. Г. Р. обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК за оставяне без работа поради незаконното уволнение за период от три месеца в размер на сумата 2208,03 лв. Представя квитанция за внесено обезпечение по специалната сметка на съда в размер на 2208,03 лв. По молбата, съдът констатира следното: С въззивното решение № 317/15.06.2015г. по гр.д.№ 466/2015г. на ВтОС е потвърдено решение № 309/25.03.2015г. по гр.д.№ 155 / 2015 г. на РС-Велико Търново. С последното е признато за незаконно уволнението на Р. Г. Р., извършено със заповед № 2134-153/22.12.2014г. и е отменено, отхвърлен е иска за възстановяването на заеманата работа, но училището е осъдено да и плати обезщетение по чл. 225, ал.1 ГПК за оставяне без работа поради незаконното уволнение за период от три месеца в размер на сумата 2208,03 лв. Молителят е подал касационна жалба против възивното решение в срок и е платил държавна такса за производството по допускане. Представя и квитанция за внесено обезщетение по специалната сметка на съда в размер на присъденото парично обезщетение. Съгласно чл. 282,ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, което съгл. чл. 404,ал.1 ГПК подлежи на предварително изпълнение. Осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ е уважен и въззивното решение в тази му част подлежи на изпълнение, а оттук - и на спиране при предпоставките на чл. 282 ГПК. Нормата не предвижда изключение в хипотезата на чл. 242, ал.1 ГПК. По изложените съображения, настоящия състав намира, че следва да спре изпълнението на осъдителната част на въззивното решение. Водим от горното, върховен касационен съд