Определение № 4185 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. Л., подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Кашъмов, против определение № 43155 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12689/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Счита, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее и които обуславят основателност на молбата му по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Ответникът – Политическа партия „ВМРО – Българско национално движение“, ЕИК 130451348, чрез пълномощника си адв. А. Чакъров, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила обжалваното определение. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и против определение от кръга на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 66, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение на АССГ е оставена без уважение подадената от И. С. Л., чрез адв. Кашъмов, молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности по касационната жалба на И. С. Л. срещу решението на АССГ, постановено по адм. дело № 12689/2024 г. Указанията са дадени с разпореждане № 29860 от 12.09.2025 г. по адм. дело № 12689/2024 г. по описа на АССГ и се отнасят до представяне на доказателства за надлежно учредена представителна власт, а именно пълномощно за адв. А. Кашъмов за осъществяване на процесуално представителство по делото, вкл. в производството по касационно обжалване, като касационният жалбоподател потвърди и извършените до момента действия без представителна власт. В разпореждането на АССГ от 12.09.2025 г. са указани и последиците от неотстраняването на нередовностите в посочения 7-дневен срок, а именно че касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за разпореждането е връчено на жалбоподателя на 23.09.2025 г. чрез процесуалния му представител адв. Кашъмов. За да остави без уважение молбата на И. С. Л. с правно основание чл. 64 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решаващият съд е приел, че приложените към нея писмени доказателства не сочат на настъпването на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, които, въпреки проявената добросъвестност и положена грижа, да не е могло да бъдат предвидени и които обективно да са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Изтъкнатото от пълномощника адв. Кашъмов обстоятелство, свързано с негово пътуване в чужбина за периода от 26.09.2025 г. до 11.10.2025 г., е преценено от съда като негодно да обоснове наличие на извинителна причина за пропускане на срока за изпълнение на дадените указания, респ. за неговото възстановяване. Според съда така установеното би могло да съставлява основание за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, но не и за неговото възстановяване. Съдът е отбелязал също така, че в молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК не са изложени никакви обстоятелства във връзка с бездействието на страната в периода 23.06.2025 г. – 26.09.2025 г. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията на молителя за неясно и некоректно дадени от съда указания с разпореждането от 12.09.2025 г. С тези мотиви АССГ е обосновал крайния извод за неоснователност на молбата поради липса на настъпили особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени от страната и обективно са й попречили да изпълни в срок дадените от съда указания по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Молбата на И. С. Л. по чл. 64, ал. 2 от ГПК е неоснователна по следните съображения: В чл. 64, ал. 2 от ГПК е предоставено право на страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. В чл. 63, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Следва да се има предвид, че доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК изисква молбата за продължаване на срока да е подадена преди изтичането му и в нея да се посочи уважителна причина, поради която той няма да може да бъде спазен, то конкретното основание, препятстващо спазването му, е такова, за което страната знае или най-малкото – предполага с голяма степен на вероятност неговото настъпване. Пропускането на срока от своя страна е предпоставка да се иска неговото възстановяване, а основателността на искането за възстановяване на пропуснат срок зависи от това дали страната е доказала, че го е пропуснала поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее (чл. 64, ал. 2 от ГПК). Разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК изключва възстановяване на срока, като предпоставя именно знанието на страната и предвидимостта на обстоятелството за неспазването му, които обстоятелства подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай. Изложеното налага извод, че сочените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства следва да се преценяват от съда първо с оглед възможността на молителя да поиска продължаване на срока и така да избегне пропускането му. Ако твърдените и доказани от молителя причини не са от категорията на тези по чл. 63, ал. 1 от ГПК, тогава следва да бъде извършена преценка за това дали те съставляват особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени (респ. преодолени) по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай обстоятелството, сочено като причина за пропускане на срока за изпълнение на указанията, е без съмнение предвидимо. Планираното отсъствие на пълномощника адв. Кашъмов поради пътуване в чужбина не би могло по никакъв начин да се свърже с обстоятелство от вида на визираните в чл. 64, ал. 2 от ГПК. Напротив, от заявеното от адв. Кашъмов става ясно, че същото е предварително планирано, т.е. налице е предвидимост на предстоящото обстоятелство, препятстващо предприемането на следващите се действия по процесуално представителство на доверителя му И. С. Л. в производството по обжалване на решението по адм. дело № 12689/2024 г. по описа на АССГ. Освен това по делото е установено, че на 23.09.2025 г. адв. Кашъмов е получил съобщение с препис от разпореждането на АССГ от 12.09.2025 г., като своевременно е информирал доверителя си за дадените от съда указания. Посочените обстоятелства налагат извод, че в конкретния случай касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е могъл да поиска от съда продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по касационната жалба поради наличието на уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме за приложима в случая разпоредбата на чл. 64, ал. 3, изр. второ от ГПК, съгласно която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото действие, ако е било възможно неговото продължаване. На това основание молбата на И. С. Л. по чл. 64, ал. от ГПК се явява неоснователна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият касационен състав споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на обстоятелства в настоящия случай, съставляващи основанието по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. Правилна е констатацията на АССГ, че от страна на молителя не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърдението му за настъпили особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени и обективно са препятствали възможността му да разбере и изпълни указанията на съда за отстраняване на наредовностите по касационната жалба. По тези съображения обжалваното пред настоящата инстанция определение е правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение