Определение № 13768 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на П. Т. З., с адрес: гр. Димитровград, [адрес], и Т. И. Д., с адрес: гр.Димитровград, [адрес], двамата действащи чрез адвокат - пълномощник, против Определение № 9287/29.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 956 по описа за 2024 г. на този съд и против Решение № 8908/21.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта на присъдените разноски, с която са осъдени да заплатят на Община Пловдив по 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваните съдебни актове в частта на разноските са превратни, неправилни, необосновани и постановени в противоречие с процесуалния закон. Считат, че АПК не допуска в полза на ответния орган да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение при какъвто и да е изход от делото. Излагат доводи, че не е имало основание за присъждане на адвокатски хонорар в конкретния размер. Алтернативно релевират възражение за прекомерност на разноските. Молят за присъждане на разноски и възразяват за недължимост на разноск, присъдени на административния орган или за тяхната прекомерност. Желаят съставът на ВАС, Осмо отделение да отправи искане до НСРБ за тълкуване на чл. 143 АПК, по-конкретно, дали в съдебните производства по обжалване на административни актове по реда на АПК може да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на ответния орган при благоприятен за него резултат по спора. Молят за спиране производството по жалбата до постановяване на тълкувателно решение по въпроса. Ответникът – Общински съвет Пловдив, представлявано от председателя А. У., оспорва чрез адв. Йотова в писмен отговор допустимостта на частната жалба в частта, в която се оспорва Решение № 8908/21.10.2024 г. по адм. дело № 956/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта на разноските, тъй като има произнасяне на съда по молба за изменение на решението в частта на разноските. Моли за оставяне без уважение като неоснователна частната жалба срещу съдебното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваните съдебни актове прие за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, в частта, в която се обжалва Определение № 9287/29.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 956 по описа за 2024 г. на този съд. Частната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва Решение № 8908/21.10.2024 г. по адм. дело № 956/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта на разноските, тъй като решението в частта на разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, и същата следва да бъде оставена без разглеждане в тази ѝ част. Съгласно разпоредбата на 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно е че, в случая първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от 25.10.2014 г. за изменение на Решение № 8908/21.10.2024 г. по адм. дело № 956/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта на разноските, и е налице произнасяне с Определение № 9287/29.10.2024 г., постановено по същото дело, оставяща я без уважение. Частната жалба е неоснователна в частта, в която се обжалва Определение № 9287/29.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 956 по описа за 2024 г. на този съд. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Т. И. Д. против точка 1.1. “За възрастни, с изключение на Епископската Базилика- 5,00 лв.“, както и точка 1.2. “За възрастни, Епископската базилика - 12,00 лв.“ на точка 1. Входни билети за един обект от Приложение №8.2 (Цени на услуги и права, предоставяни от Общински институт “Старинен Пловдив“), от Наредба на ОбС Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, приета с Решение №80, взето с Протокол №6 от 04.03.2003г. на ОбС - Пловдив, последно изменена и допълнена с Решение №105/П/, взето с Протокол №8 от 27.04.2023г. на ОбС - Пловдив, в сила от 01.06.2023 година. С протоколно определение от 14.06.2024 г. е допуснато присъединяване на П. З. към заявеното оспорване от Т. Д.. С Решение № 8908 от 21.10.2024 г. жалбите са отхвърлени и в полза на община Пловдив са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, за което двамата жалбоподатели са осъдени по равно за по 500 лева. За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК съдът е счел, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лева. Определението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съгласно текста на чл. 143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ. Правото на разноски включва и направените такива за адвокатско възнаграждение по силата на субсидиарно приложимата норма на чл.78 ГПК, тъй като съгласно чл.17, ал.3 АПК административният орган може да бъде представляван пред съда и по пълномощия по реда на ГПК — чл.32 ГПК. Въз основа на предвиденото в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1000 лева. Присъдената на ответника сума за разноски за адвокатско възнаграждение е в размер на предвидения минимум. Следва да бъдат съобразени сложността на правния спор и работата, осъществена от пълномощника на Общински съвет Пловдив. Обжалваното определение е правилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, го оставя в сила. В останалата си част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото в тази част да бъде прекратено. По отношение на направеното искане, следва да се има предвид, че съгласно чл. 125 ЗСВ вр. чл. 124 ЗСВ искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон. С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение. П. Т. З. и Т. И. Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив всеки по 375 лева разноски за настоящото производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на казуса и правните действия, осъществени от пълномощника на Общински съвет Пловдив. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение