Определение № 5025 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Н. Й. с искане за отмяна на Определение № 3960/20.07.2026г. по гр. д. № 3039/2026 г. ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 780/10.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2997/2025 г. на Апелативен съд – София (САС). С последното САС е оставил без уважение молбата на И. Н. Й. – длъжник по изп. д. № 645/2019 г. по описа на ЧСИ Ст. Я., за спиране на изпълнението по посоченото дело. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на И. Н. Й. срещу Определение № 780/10.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2997/2025 г. на Апелативен съд – София, с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по изп. д. № 645/2019 г. по описа на ЧСИ Ст. Я., съставът на ВКС е посочил, че на основание чл. 274, ал. 4 ГПК определението на САС по чл. 438 ГПК не подлежи на касационно обжалване, тъй като решенията на съда по чл. 435 ГПК не подлежат на касационно обжалване, и определението не е преграждащо, а е по съществото на искането. Допълнил е, че в случая производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е приключило с окончателен акт и молителят – длъжник не е имал правен интерес от спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Производството по молбата с правно основание чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнението е част от защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение. То може да възникне при упражнено право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител - чл. 435 – чл. 438 ГПК, и следва реда на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Органът, който упражнява контрол по законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител, е окръжният съд по мястото на изпълнението – чл. 436 ГПК, който действа като контролно - отменителна инстанция (т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението на окръжния съд по подлежащите на обжалване действия е окончателно - триинстанционен ред за производството по чл. 435 - 438 ГПК законът не предвижда. По аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК отказът на апелативния съд да спре принудителното изпълнение, след като е бил сезиран с недопустима частна жалба срещу акт на СГС, отхвърлящ жалбата на длъжника срещу разпореждане на съдебния изпълнител за връщане на жалбата му срещу действията на същия този съдебен изпълнител, не подлежи на касационно обжалване. По тези съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба на И. Н. Й. срещу Определение № 780/10.03.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2997/2025 г. на Апелативен съд – София, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,