Определение № 50050 от 20.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпили са молба с вх.№509456/24.11.2022г, подадена от Н. М. Ф., чрез пълномощника й адв. Н. и молба с вх. № 509457/24.11.2022г. от Я. А. Ф. и Ф. А. Ф., чрез пълномощника им адв.С., с искания за допълване на постановеното по делото определение №50839/15.11.2022 по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл поискането да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за касационна инстанция за всеки един от ответниците. Иска се присъждането им. Касаторът и ответник по молбата М. Б. Ц., чрез пълномощника си адв. П., оспорва молбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и счита, че на ответната страна не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното: Молбите по чл. 248, ал. 1 пр.1 ГПК са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество са основателни относно ответниците Я. и Ф. Ф. и неоснователна по отношение на Н. Ф.. С определение №50839/15.11.2022г. в производство по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 265568/09.08.2021г. на М. Б. Ц. срещу въззивно решение № 260163/20.05.2021 г. по в.гр.д. №193/2021г. на Софийски окръжен съд и прекратено производството по настоящото гр. д.№ 1288/2022г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, като не са присъждани разноски по делото. С определение №369 от 09.03.2023год. по ч. гр.дело №772/2023год. по описа на ВКС, което е окончателно е потвърдено определение №50839/15.11.2022год., по гр.дело №1288/2022год. В отговор на касационната жалба от Ф. А. Ф. и Я. А. Ф., чрез адв. С. е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство и са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с удостоверяване, че е заплатена сумата от общо 1 200 лв. адвокатско възнаграждение/ по 600лв. от всеки от ответниците, посочено и в списък на разноските/. Отговор на касационната жалба е постъпил и от Н. М. Ф. чрез пълномощника й адв. И. Н., с искане за присъждане на разноски и с приложен само списък за разноски по чл. 80 ГПК. Към отговора на касационната жалба не е приложен договор за правна помощ и защита, платежно нареждане, разписка или друг документ, който да удостовери направени разноски за касационна инстанция. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено от ответниците по касационната жалба и които при изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото имат право на разноски, които следва обаче да са реално сторени. По отношение на молбата от Я. А. Ф. и Ф. А. Ф., ответници в касационното производство с оглед на приложения договор за правна помощ и защита, който удостоверява заплащането на разноски от по 600лв. от всеки от ответниците следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, като се разгледа и възражението за тяхната прекомерност и което е основателно с оглед на 78, ал.5 ГПК. С оглед на вида на делото, което не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, а защита на ответниците се изразява само в изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание и в предвид чл.9, ал.3 от НМРАВ следва да се присъди адвокатско възнаграждение, намалено до 500лв. за всеки от ответниците и от общо 1000лв. за касационното производство. Неоснователна се явява молбата на Н. М. Ф., подадена чрез пълномощника й адв. Н. за присъждане на разноски за касационна инстанция след като не са представени доказателства да са заплатени разноски от страната за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,