Определение № 176 от 26.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2015 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Подадена е молба от И. А. С. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 224 от 18. 09. 2017 г., постановено по реда на чл. 307 ГПК, и в определение № 268 от 30. 10. 2017 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, и двете по гр. д. № 5813/2015 г. на ВКС, 1 г.о., изразяваща се в погрешно посочване на молителката като страна в производството по отмяна и в производството по изменение на прекратителното определение на ВКС в частта за разноските. Твърди се, че И. А. С. не е била страна във въззивното производство, по което е постановено решението, предмет на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК, поради което не следва да фигурира като страна и в определението по чл. 307 ГПК, както и в определението за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК ответникът по молбата депозира становище вх. № 6684/12. 07. 2018 г., с което поддържа неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима, но неоснователна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена от В. Б. С. и И. А. С. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, на влязло в сила решение № V-816/30. 07. 2015 г. по в. гр. д. № 1314/2015 г. на ОС – Бургас. И. А. С. фигурира като подател на молбата за отмяна в титулната й част /като втори молител/ и е подписала същата. В мотивите към постановеното по чл. 307 ГПК определение № 224 от 18. 09. 2017 г. и в мотивите към постановеното по чл. 248 ГПК определение № 268 от 30. 10. 2017 г. И. А. С. е посочена като страна в производството – като молител по молбата по чл. 303 ГПК, съответно като ответник по молбата по чл. 248 ГПК. Така формираната воля е отразена и в диспозитивите на двете определения – с първото е оставена без разглеждане подадената от И. А. С. и Д. И. С. молба за отмяна, а с второто молителите И. А. С. и Д. И. С. са осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна Д. И. С. общо сумата 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по чл. 303-чл.309 ГПК. Предвид липсата на несъответствие между волята на съдебните състави, обективирана в мотивите към определенията, и отразяването и в диспозитивите, не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,