Определение № 22 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Г. М., чрез адвокат Н. Т., срещу разпореждане №2868/21.09.2021г. на Апелативен съд – София по ч.г.д.№1092/2021г., с което е върната негова частна жалба вх.№13837/05.08.2021г. Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: М. Г. М. е подал частна жалба вх.№13837/05.08.2021г. срещу разпореждане №1995/06.07.2021г. на Софийски апелативен съд по ч.г.д.№1092/2021г., с което е върната подадената от него частна касационна жалба с вх.№8832/27.05.2021г. срещу определение №1062/16.04.2021г. по същото дело. С разпореждане №2487/06.08.2021г. администриращият съд е оставил частната жалба без движение с указания да се представят доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя, на посочения съдебен адрес чрез адвокат Т., на 13.08.2021г. С обжалваното разпореждане № 2868/21.09.2021г. жалбата на М. Г. М. е върната поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Разпореждането за оставяне на жалбата без движение е правилно. Указанията са законосъобразни и са съобщени са надлежно на М. М.. Паричното задължение за внасяне на дължимата по жалбата държавна такса е носимо, а не търсимо, поради което жалбоподателят е длъжен в определения му срок да представи доказателства за точното му изпълнение, за което са дадени надлежни указания. Неизпълнението на указанията в срок, води до приложение на последицата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за предварително заплащане на дължимата за производството държавна такса, намира, че на основание чл.77 от ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата по сметка на ВКС в размер на 15лв., определен по реда на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение