Решение № 3912 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ -Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение № 10595 от 02.10.2025г. на Административен съд -Варна по адм. дело № 1276/2025г. С него се отменя Решение № 2153-03-92/05.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, в частта, с която е отхвърлена жалба на Д. Г. Б. против разпореждане № 031-00-4807-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна в частта му, с която на основание чл. 114, ал. 3, вр. с чл. 114, ал. 2 КСО е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067.55 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г. Поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Д. Г. Б., чрез процесуален представител адвокат Банков – ВАК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Г. Б. против Решение №2153-03-92/05.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, отхвърлящо жалбата й в частта, за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067.55 лева за периода от 01.01.2017г. до 19.04.2017г. Поддържа, че решението е незаконосъобразно с искане за отмяната му. Счита, че установеното задължение е погасено по давност. Поддържа, че разпоредбата на чл. 115, ал. 5, т. 2 КСО не визира административни производства, образувани по реда на ДОПК, с оглед на което същите не следва да се възприемат като производства, свързани с добросъвестно получени суми през времетраенето на които давност не тече. Поддържа и това, че предписанията, дадени на трето лице не са й били съобщени и тя не е могла да защити правата си. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението в обжалваната част. Приел, че липсват мотиви относно приетите за установени факти относно давността, връзката на сочените производства с настоящия предмет, вътрешно противоречие в мотивите и неправилно определен размер на задължението, както и че няма отговор по възраженията в жалбата, поради което отменил решението. Решението е правилно. При постановяването му съдът е приел, че при издаването на административния акт, следва да се прецени какви образувани други административни и съдебни производства се отразяват на давността с оглед предмета и връзката с Д. Г. Б.. По делото е установено, че издаденото разпореждане за отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. Влязло е в сила и разпореждането с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица. В тези производства пред административния съд на Д. Г. Б. е била осигурена в пълен обем процесуалната възможност да защити правата си, включително и на общо основание да установи, че е извършвала трудова дейност, поради което възраженията в настоящето производство в насока ревизия на констатациите в мотивите по влезлите в сила съдебни актове, са неоснователни. Остава спорният предмет в настоящето производство за сроковете и давността, приложението на която зависи от връзката на сочените от административния орган административни производства с предмета на настоящия спор. В този смисъл съдът в мотивите си е посочил установените несъответствия между периодите, липса на мотиви защо е спряла да тече давност, както и установил противоречие в мотивите на органа по отношение на погасяване на вземането по давност на 26.03.2025г,. а е отхвърлил жалбата в тази част. В касационното производство не могат да се допълват мотивите на административния акт с оглед изложените мотиви за липса на такива в административния акт от първоинстанционния съд, нито могат да се ценят доказателства не свързани с касационните основания. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за заплащане на разноски от ответника, които следва да бъдат присъдени на адвокат Банков на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ във връзка с чл. 8, ал. 2 т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, вр. с § 2а от ДР на същата наредба в размер на 255.64 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал., пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение: