Определение № 8391 от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2025 г.

Производството е по реда на чл.229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „К. Анастасиу-98“ ЕООД, чрез процесуален представител, против определение № 1142 от 02.07.2025г. по адм. дело № 290/2025г. на Административен съд–Търговище /АС-Търговище/, с което е оставено без разглеждане искане с вх.№1786/30.06.2025г. на дружеството, съдът да допусне при условията на чл.167, във вр. с чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на мълчалив отказ на кмета на община Омуртаг, същият да се произнесе по подаденото от дружеството заявление с вх.№91-00-570/24.03.2025г. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска оспореното определение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът кмета на община Омуртаг не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС-Търговище е приел искането за процесуално недопустимо поради липса на правен интерес за дружеството от допускане предварително изпълнение на АА, предмет на делото. Съдът е счел, че в случая предмет на обжалване е мълчалив отказ на кмета на община Омуртаг, по см. на чл.58, ал.1 АПК, а не заповед. Според съда от обжалвания отказ не следват за дружеството благоприятни правни последици и по никакъв начин неговото предварително изпълнение няма да осигури на дружеството право на преминаване през чуждия имот, като съда няма правомощието вместо компетентния по закон орган, да учреди за дружеството право на преминаване през чужд имот. Определението е правилно. Волеизявлението на дружеството, обективирано в искане с вх.№1786/30.06.2025г. касае допускане предварително изпълнение на оспорения пред съда административен акт, т.е. преодоляване суспензивният ефект на жалбата. Касае се за вид обезпечителна мярка, която за разлика от предвидената такава в чл.166, ал.2 АПК обезпечава интереса на административния орган и на страна, за която издаденият АА е благоприятен. Налага се извод, че оспорващия не е страна, която има правен интерес да отпадне суспензивният ефект на оспорването. В конкретния казус частният жалбоподател неправилно приема, че целите на инициираното от него производство по чл.167 АПК са постигане на благоприятен ефект в правната сфера на дружеството- жалбоподател. Противно на възприетото от частния жалбоподател, след като същия в качеството му на оспорващи смята оспорения от него акт (в случая мълчалив отказ) за незаконосъобразен, за него липсва правен интерес да отпадне спиращия изпълнението на акта ефект на жалбата, препятстващ негативните за оспорващия последици от акта, както правилно е приел първостепенния съд. С оглед изложеното извода на АС-Търговище за оставяне без разглеждане жалбата на дружеството по обжалване на мълчалив отказ на основание чл.159, т.4 АПК е верен, при което обжалваното определение трябва да се остави в сила като постановено при липса на визираните от частния жалбоподател отменителни основания. Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение