Определение № 11597 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], срещу определение №10383/26.09.2025 година на АС гр. Варна, с което е оставена без уважение молбата на П. В. П. да бъде освободен от внасяне на държавна такса по подадената от него частна жалба вх.док. № 13134/05.08.2025г. Релевира възражения за неправилност. При извършена служебна проверка за допустимост на частгната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. По същество, частната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна: С Определение № 7398/02.07.2025г. по адм.д. № 1350/2025г. на Административен съд гр.Варна е оставена без разглеждане жалбата на П. В. П., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], срещу обективиран в писмо изх.№ В-03-1067/12.06.2025г. на Началник ТО-Варна, КЗП, отговор на подаден от него сигнал вх.№ В-03-1067/02.06.2025г. до КЗП; и е прекратено производството по делото. Срещу така постановеното определение, в срока по чл.230 от АПК е подадена частна жалба вх.док. № 13134/05.08.2025г. от П. П.. АС гр. Варна при извършената по реда на чл.213а, вр. чл.231 от АПК, проверка е констатирал нередовност на частната жалба по чл.212 ал.2 и чл.213 т.3 от АПК. Предвид направеното искане за освобождаване на Пенив от държавна такса, правилно съдът е предоставена възможност на жалбоподателя да представи доказателства за неизчерпателно посочените в чл.83 ал.2 от ГПК обстоятелства, а именно такива за: 1.доходите на лицето и на неговото семейство; 2.имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.семейното положение; 4.здравословното състояние; 5.трудовата заетост; 6.възрастта; 7.други констатирани обстоятелства. Съдът изрично е посочил, че единствено обстоятелствата по т.2 се установяват с декларация, а останалите с писмени доказателства, представени от жалбоподателя. В указания срок, от П. П. е постъпил Отговор с.д. 15331/24.09.2025г. Представя доказателства. Въз основа на тези доказателства, правилен е изводът на АС гр. Варна за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства. Анализът на доказателствата представени от П. обосновава еднопосочен извод за неоснователност на искането за осбовождаване от държавна такса. Законът позволява жалбоподателят да се ползва от данните в декларацията само досежно своето имуществено състояние, доколкото изрично в разпоредбата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК това е конкретно регламентирано. За всички останали предпоставки страната следва да представи съответните доказателства. Съдът няма задължение да събира тези доказателства чрез справки в съответните институции. Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което и съставът на ВАС