Определение № 5477 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4519/2024 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба с вх. № 10529/ 12.03.2024 г. на „Виктори Проджектс“ ЕООД, гр.Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 1411/ 23.06.2023 г. по гр.д.№ 2495/ 2022 г. на Бургаски районен съд /допълнено с решение по същото дело № 2394/ 29.11.2023 г./, с което по предявения от Н. Д. против „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ищеца, като купувач и ответника, като продавач, с предмет самостоятелен обект в сграда /СОС/ № A306, на етаж 3 във вход А, на кота + 5,60, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: спалня, антре, баня, дневна, трапезария с кухненски бокс, балкон, при граници и съседи: на север – двор и СОС № A307, юг – СОС № А305, запад — двор, изток – СОС № A305, коридор и СОС № А307, със застроена площ 43.25 кв.м., ведно със съответните 1,005% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6.60 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот и на основание чл. 92 ал.1 ЗЗД ответникът, солидарно с „Е-куити“ ЕООД, гр.С., е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 765,25 лв със законната лихва от 13.01.2022 г. Молителят твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, м. „Ачмалъци“, представляващ ПИ с идентификатор *.*.*, върху който е построена сградата, съдържаща обекта, за чиято продажба предварителния договор е обявен за окончателен. Твърди, че през 2014 г. учредил в полза на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД право на строеж върху всички самостоятелни обекти във въпросната сграда, която не била завършена на етап груб строеж, поради което суперфицията била погасена по давност /с постановено от Окръжен съд – Бургас и влязло в сила решение по гр.д. № 947/ 2022 г. това било установено по отношение на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД/. Липсата на степен на завършеност на сградата „груб строеж“ била установена и с писмо от 16.01.2023 г. на началника на ДНСК. На 18.12.2023 г. решението, чиято отмяна претендира, било вписано в имотния регистър към АВп. При тези фактически твърдения молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК - сградата не била завършена на етап „груб строеж“, а правата на суперфициара били погасени в полза на собственика на земята, както и че е налице основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, защото удостоверението за завършеност на сградата било отменено. Претендира и наличие на основания по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, тъй като в качеството му на собственик на земята, върху която е погасено учреденото право на строеж, имал качеството на необходим и задължителен другар и съдът е следвало да го конституира в процеса служебно. Ответната по молбата страна Н. Д. я оспорва като недопустима, защото: 1. Молителят няма процесуална легитимация – не е страна по правоотношението от предварителния договор; и 2. Поради просрочие – защото видно от имейли на молителя до него, първият е знаел за воденото дело и не би могъл да не узнае за решението в деня на постановяването му или непосредствено /дни/ след постановяването му. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално излага съображения за нейната неоснователност. Съдът намира доводите, че молбата е недопустима, за основателни. Съгласно Тълкувателно решение № 7 / 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.10, за да е редовна и процесуално допустима, в молбата за отмяна трябва да се изложени твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар и поради това счита, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Когато Върховният касационен съд в производството по чл.307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар” на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. В случая, като трето лице, което иска отмяна на влязло в сила решение поради неучастие в процеса, молителят е трябвало да обоснове, че е необходим другар на страната, спрямо която е постановено съдебното решение. Това означава правоотношението, разгледано в процеса да е от такова естество, че да изисква решението да е еднакво по отношение на всички другари. Само тогава решението е обвързващо и за неучаствалия другар. В конкретния случай изложените в молбата твърдения не отговарят на тези изисквания. Молителят се позовава на основания по чл.303 ал.1 т.1, т.3 и т.5 ГПК, които касаят само страните по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. „Виктори проджектс“ ЕООД обаче не е било страна по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен и за заплащане на неустойка, а в молбата не се съдържат надлежни твърдения, че поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение обвързва молителя, въпреки неучастието му. Молителят претендира да е собственик на земята, върху която е построена сградата, съдържаща обекта на предварителния договор, но по иск за обявяване на такъв договор за окончателен собственикът не е необходим другар нито на суперфициара - продавач на обекта, нито на третото лице – купувач, тъй като това не следва нито от естеството на спорното право, нито от разпореждане на закона. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което предварителен договор за продажба на недвижим имот се обявява за окончателен и се присъжда неустойка, са ограничени само между страните по делото. Спорът между молителя и ответната страна чии права са противопоставими следва да се разреши в друг процес, но за отмяна на влязлото в сила решение този спор не може да послужи. Поради това съдът приема молбата за отмяна за недопустима, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения съдът