Определение № 2698 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2025 г.

Производството е по чл. 279 ГПК вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №6127 от 06.03.2025г. от М. Б. К. и К. Ив. К. против Разпореждане №872 от 20.02.2025г. по гр. д. №670/2024г. по описа на САС, с което подадената от тях частна жалба с вх. №50075 от 13.01.2025г. против Определение №1446/11.06.2024г., постановено по в.ч.т.д. №670/2024г. по описа на САС е върната. Жалбоподателите молят разпореждането да бъде отменено, както и да бъде отменено определение №41/11.01.2024г., постановено по гр. дело №1053/23 по описа на Окръжен съд Благоевград в частта му, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на насрещната страна по делото разноски в размер на 300лв. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв. П., в който се излага становище за неоснователност на частната жалба, като се моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на производството по подадена частна жалба, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по частна жалба с вх. №12688/11.10.2023г. на М. Б. К. и К. Ив. К. против определение №828/04.10.23г., постановено по гр. дело № 569/2023 г. по описа на РС - Петрич, с което искането им за спиране на производството по делото е било оставено без уважение. С определение №1087/01.01.2023г., постановено по гр. дело № 1053/2023г. Окръжен съд – Благоевград е оставил без разглеждане тази частна жалба. С последващо определение №41/11.01.2024г., постановено по същото въззивно дело, Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение молба на ищците Т. В. Е., Д. И. С., Н. И. С., Е. И. И., А. И. Ш., С. И. С., Й. И. П., София К. Л., С. Б. В., Г. Б. С., Ю. Г. С., М. Т. С., К. Т. С. и К. Т. М. всички чрез Адвокат В. Г. П. от АК – Б. за допълване на постановеното по делото определение № 1087/01.01.2023г. в частта на разноските. По депозираната срещу последното определение частна жалба от адв. П., било образувано в. ч. т. дело №670/2024г. по описа на САС, като с определение №1446/11.06.2024г., постановено по същото дело, САС отменя определение №41/11.01.2024г., постановено по гр. дело № 1053/2023г. на Окръжен съд – Благоевград в частта му, с която е оставена без уважение молба на ищеца Г. Б. С. за допълване на постановеното по делото определение №1087/01.01.2023г. в частта на разноските и осъжда М. Б. К. и К. И. К. да заплатят на Г. Б. С. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като определението е потвърдено в останалата му част. В определението изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Независимо от горното, на 13.01.2025г. М. Б. К. и К. И. К. депозират частна жалба с вх.№50075 против Определение №1446/11.06.2024г., постановено по в.ч.т.д. №670/2024г. по описа на САС, адресирана до ВКС. С обжалваното разпореждане №872/20.02.2025г. съдът е върнал същата като недопустима, т.к. е насочена против съдебен акт, за който не е предвиден последващ касационен контрол. Изложено е, че производството пред САС, като въззивна инстанция, се е развило по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с ал.2 и чл.248, ал.3 ГПК - по частна жалба срещу определение на въззивен съд - ОС Благоевград, постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК в рамките на въззивно производство по обжалване на определение за отказ да се спре висящо пред РС Петрич дело. Доколкото в основното производството пред САС е обжалван акт на окръжен съд като въззивна инстанция, срещу определение на районен съд, с което е отказано спирането на висящото пред него исково производство, е посочено, че актът на САС е окончателен, предвид което и по арг. от чл.248, ал.3 ГПК окончателно се явява и постановеното от САС определение по разноските в развилото се пред него производство, поради което и подадената жалба се явява насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване и следва да се върне. Така постановеното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК се предоставя възможност за обжалване на постановените определения, като за допустимостта на същата оспорваното определение трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно: да прегражда по-нататъшното развитие на делото / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК / или възможността за обжалване да е изрично предвидена в закона / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /. С атакуваното с частната жалба вх. №50075 определение №1446/11.06.2024г., съставът на САС се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК като е изменил определение на окръжния съд, с което частна жалба срещу определение на районен съд е била оставена без разглеждане. Следователно това определение не прегражда по-нататъшното развитие на съдебно производство, поради което не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. Доколкото апелативният съд с определение №1446/11.06.2024г. се е произнесъл като въззивна инстанция по отношение на определение №41/11.01.2024г. на окръжен съд, с което е отказано присъждане на разноски за въззивното частно производство, то неговото определение не подлежи на обжалване съгласно разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК. Предвид което разпореждането, с което частната жалба срещу определението на апелативния съд е била върната като недопустима, се явява правилно и законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение