Определение № 2123 от 26.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2132/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 10905/24.06.2024 г., подадена от ответника по касация “СТИЛ ПРОЕКТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1469/04.06.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените такива пред ВКС. В дадения срок касаторът “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], е подал отговор, в което оспорва искането като неоснователно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС, в частта за разноските, е подадена от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. Поради изложеното настоящият състав намира, че молбата на ответника по касация се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 1469/04.06.2024 г. по т.д. № 2132/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 372/14.06.2023 г. по в.т.д. № 321/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 търговски състав, поправено с решение № 652/29.10.2023 г. по същото дело. Поради недопускането на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от “СТИЛ ПРОЕКТ” ЕООД в отговора на касационната жалба, към който е приложен списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие от 11.10.2023 г. Поради това несъстоятелни остават доводите на касатора, че искането е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК и се явява преклудирано. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 100 лева, което в приложения договор е посочено като платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Направеното от касатора “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация е основателно. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на страната действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускането й, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено на 1 500 лева. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,