Определение № 4394 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 160/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт П. Стоянова, срещу въззивно решение № 229/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 163/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. С последното частично е отменено решение № 14/11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 397/2022 г. на Районен съд – Сливен, и като краен резултат е отхвърлен предявеният от Г. Д. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на брутно обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. за сумата над 4548,60 лв. до пълния предявен размер. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, а също и неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск да бъде изцяло отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Г. Д. В. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на касационната жалба, подадена от ответника по делото срещу въззивното решение в осъдителната част констатира, че в обжалваното въззивно решение, е допусната очевидна фактическа грешка. Първоинстанционният съд е уважил предявения от Г. Д. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. изцяло за претендираната сума от 5010 лв. Видно от мотивите на решението, въззивният съд, след като е разгледал въззивната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е обжалвано изцяло осъдителното първоинстанционно решение, е формирал извод за частична основателност на предявения иск за главница за сумата от 4548,60 лв. и от 1424,00 лв. за разноски и в тази връзка за потвърждаване на решението на първата инстанция за тази сума-главница и разноски, и за неоснователност и за отмяна, и за отхвърляне на предявения иск в останалата част за разликата до пълния претендиран и уважен размер на главницата и съответно за част от разноските. В диспозитива на решението обаче, въззивният съд е отменил обжалвания акт в посочената осъдителна част, включително и за разноските и вместо него е постановил решение, с което само е отхвърлил иска за главницата за разликата от 4548,60лв. до пълния предявен размер от 5010лв. /погрешно е посочено 5100лв./. Налице е несъответствие между така формираната воля в мотивите и диспозитива на решението за уважената част от иска. В случаите, когато волята на съда, формирана в мотивите на съдебното решение, не е намерила отразяване в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Тъй като съгласно чл. 247 ГПК компетентен да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка във въззивното решение е съдът, който го е постановил, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл. 247 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,