Решение № 8937 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, обективирано в молба на „Сладък път“ ООД, ЕИК 115223426, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хайдушко изворче“ № 9, представлявано от управителя В. А. И., подадено чрез адв. Е. Запрянова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 12640/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3701/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е отменено решение № 1454/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 83/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него съдът е отхвърлил жалбата на „Сладък път“ ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/03.11.2021 г., издаден от заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. В молбата се твърди, че след произнасянето на съда е открито ново доказателство, което е от съществено значение за решаване на спора, а именно: съдебно решение на Търговския съд в Милано за фалита на италианската фирма „TSW Industries S.R.L.“. Твърди се, че документът не е бил известен на дружеството, съответно то не е могло да го представи, но същият е от съществено значение, тъй като официално потвърждава несъстоятелността на италианския доставчик към момента на неизпълнение на договора. Съответно, „Сладък път“ ООД е невиновно за неизпълнението на договора и няма основание да връща получените средства. Посочва, че този документ е относим към доказателствата, обуславящи фактическата обстановка, която съответно не е била пълна при произнасянето на съда. Моли да бъде отменено решението на ВАС, Първо отделение, като производството бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание дружеството не се представлява. Ответната страна - Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., чрез юрк. Ганчев, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва искането за отмяна като неоснователно и моли съда да го отхвърли. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 12640/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3701/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, е отменено решение № 1454/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 83/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него съдът е отхвърлил жалбата на „Сладък път“ ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/03.11.2021 г., издаден от заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. В посочения АУПДВ е изложено, че след извършената проверка на финалния технически отчет се установява, че до 24.10.2020 г. (крайната дата за изпълнение на проекта), трите напълно автоматизирани пакетиращи машини за сладкарски изделия не са доставени от изпълнителя „ТСВ Индъстриз” ООД, в резултат на което „Сладък път" ООД във финалния отчет не е предявил искане за възстановяване на разходи по този договор. Установеното нарушение представлява неизпълнение на АДБФП от страна на бенефициента, в частта, в която е предвидено закупуване на 3 броя напълно автоматизирани пакетиращи машини за сладкарски изделия. Във връзка с горното, с АУПДВ са установени подлежащи на възстановяване от „Сладък път“ ООД задължения в размер на 257 700,53 лева. С искането за отмяна е представено и доказателството, на което то се основава – преведено от италиански език съдебно решение на Търговския съд в Милано за фалита на италианската фирма „TSW Industries S.R.L.“ Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липса на съответните документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелства/новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, приема, че приложеното към искането доказателство не може да се приеме за новооткрито такова. В решението, чиято отмяна се иска, е обсъдено твърдението на „Сладък път“ ООД, че италианското дружество е в несъстоятелност, като е посочено, че дори и да се приеме, че процесните машини не са доставени, поради изпадането на италианската компания в несъстоятелност, то не са ангажирани доказателства за предприети от страна на „Сладък път“ ООД действия към момента на произнасяне по делото на ВАС по отношение на „ТСВ Индъстриз” ООД за изпълнение на договора или неговото разваляне и връщане на платеното капаро. Следователно, независимо, че дружеството не е имало официален документ за изпадането в несъстоятелност на италианското дружество, то това обстоятелство е било известно както на „Сладък път“ ООД, така и на съда. В процесния случай, като се има предвид, че съдебно решение на Търговския съд в Милано за фалита на италианската фирма „TSW Industries S.R.L.“ е от 08.03.2021 г., а производството пред първоинстанционния и касационния съд е продължило до 08.10.2024 г., когато е обявено за решаване адм. дело № 3701/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, този дълъг времеви период е бил достатъчен при активно процесуално поведение от страната, която е оспорила АУПДВ, да се снабди с всички доказателства, но това не е сторено. Отнася се за небрежно поведение на тази страна в съдебния процес. В настоящия случай, във връзка с даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 АПК не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени в доказателствения материал по делото, както и не са налице нови такива доказателства по нормата на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 12640/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3701/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е отменено решение № 1454/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 83/2024 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него съдът е отхвърлил жалбата на „Сладък път“ ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/03.11.2021 г., издаден от заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., на посоченото основание по чл. 239, т.1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 100 евро за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав