Определение № 2874 от 05.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2325/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по идентични частни жалби на „Топлофикация – Шумен“ ЕАД /н./ срещу разпореждане №93 от 17.07.2024г. по ч.т.д. №1221/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което са оставени без разглеждане /върнати/ като недопустими четири идентични частни жалби от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ (с вх. №11236/27.06.2024г. и № 11369/27.08.2024г. на ВКС, с вх. №4738/27.06.2024г. на Апелативен съд – Варна и вх. №262458/27.06.2024г. на ОС – Варна) срещу определение №1705/20.06.2024г. по ч.т.д. №1221/2024г. на ВКС, II т.о. С него е потвърдено определение № 279 от 02.05.2024г. по ч. т. д. № 201/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение №260070/22.02.2024г. по т. д. № 443/2019г. на Окръжен съд – Варна, с което е разрешено, на основание чл.717, ал.2 от ТЗ, по молба от 19.02.2024г. на синдика да извърши продажба по реда на чл.717в от ТЗ. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане. В частната жалба се прави и искане да се спре неправомерното производство по несъстоятелност на дружеството. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане съставът на Върховния касационен съд е върнал като недопустими ч етири идентични частни жалби от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ (с вх.№11236/27.06.2024г. и №11369/27.08.2024г. на ВКС, с вх. №4738/27.06.2024г. на Апелативен съд – Варна и вх. №262458/27.06.2024г. на ОС – Варна) срещу определение №1705/20.06.2024г. по ч.т.д. №1221/2024г. на ВКС, II т.о. За да върне подадените частни жалби срещу постановеното от него определение, съставът на ВКС правилно е приел, че същите са недопустими, тъй като обжалваният акт не подлежи на обжалване. Съгласно чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК, на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат само определенията по чл. 274 ал.1 от ГПК, постановени за първи път от състав на ВКС, а именно определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, обжалването на които е уредено изрично в закона. Определениeто от 20.06.2024г., постановено по реда на чл.274 ал.2 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на посочените в чл.274 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, за които е предвидена такава възможност. С него касационната инстанция се е произнесла по подадената от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ частна жалба срещу определение № 279 от 02.05.2024г. по ч. т. д. №201/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение №260070/22.02.2024г. по т. д. № 443/2019г. на Окръжен съд – Варна, с което е разрешено, на основание чл.717, ал.2 от ТЗ, по молба от 19.02.2024г. на синдика да извърши продажба по реда на чл.717в от ТЗ. С това е изчерпан редът за инстанционен контрол на преграждащото определение на въззивния съд. Разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.1 ГПК, предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от апелативен съд. Съответно определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на апелативния съд, е окончателно. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал.2 изр.2 от ГПК