Определение № 5394 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. К. - В., чрез адв.Д. П., срещу определение № 14797/05.08.2025г. по ч.гр.д.№ 7628/2025г. по описа на СГС, с което е обезсилено определение № 44631/02.11.2024г. по гр.д. № 50572/2022г. на СРС, ГО, 31 състав, с което е била оставена без уважение молба от 03.07.2024г. на К. за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение от 31.12.2023г. по гр.д. № 50572/2022г. на СРС; оставена е без разглеждане частна жалба с вх. № 413011/18.12.2024г. от М. П. К.-В. срещу определение № 44631/02.11.2024г. по гр.д. № 50572/2022г. на СРС, ГО, 31 състав и е върнато делото на последния за преценка на въззивната жалба по „реда на чл. 262, ал.2, т.1 ГПК.“ Жалбоподателят иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Възразява срещу решаващия извод, че молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението на СРС, 31ви състав от 31.12.2023г. е просрочена като подадена на 03.07.2024г. В контекста на това оплакване поставя въпроса дали се смята за пропуснат процесуален срок, когато искането е отправено по пощата или в електронна форма, както и длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното определение. Ответната страна по жалбата – ищцата И. С. А. не е взела становище. Частната жалба е допустима – депозирана в срок, насочена срещу подлежащ на касационно обжалване акт ( т.1 на ТР № 5/2015 от 12 юли 2018 год. на ОСГТК на ВКС), а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: С атакуваното определение въззивният съд е приел, че едноседмичният срок за искането по чл. 64, ал.2 ГПК е започнал да тече на 24.06.2024г, когато на адв. Д. П. е връчено разпореждане на СРС, 31 ви състав от 06.03.2024г., съгласно което на въззивника К.- В. е указано да представи доказателства, че въззивната й жалба вх.№ 71039/01.03.2024г. е подадена в законоустановения двуседмичен срок. Това разпореждане представлявало съобщение за пропускане на срока за въззивно обжалване и затова едноседмичният срок по чл. 64, ал.3 ГПК течал от връчването му, поради което изтекъл на 01.07.2024г. Като подадена извън срока – на 03.07.2024г., молбата за възстановяване срока за въззивно обжалване била просрочена, поради което произнасянето по нея от първоинстанционния съд с атакуваното определение било недопустимо. Предвид явната от прочита на въззивното определение необоснованост на извода за началния момент, от който е започнал да тече срока по чл. 64, ал.3 ГПК, както и предвид съществуването на постановен в нарушение на правилата на формалната логика диспозитив за отказ да бъде разгледана частната жалба, по която е образувано частното въззивно производство, успоредно с този за обезсилване на атакуваното със същата частна жалба определение на първоинстанционния съд, в случая е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Константна е съдебна практика на ВКС (напр. определение № 216 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4360/2018 г., II г. о.; определение № 7 от 6.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о.; определение № 48 от 10.06.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 59/99 г., II г. о.; определение № 59 от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/2021 г., I т. о; определение № 390 от 22.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 322/2011 г., IV г. о.и други), според която допустимостта на молбата за възстановяване на срок изисква преценка на обстоятелствата дали е подадена в срока по чл.64, ал.3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК, а основателността й изисква доказване на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства – такива, които обективно са попречили на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Възстановяването на срок предполага установяване, че същият е пропуснат. По делото не е постановен акт, който да установява, че срокът за въззивно обжалване на решението на първоинстанционния съд от 31.12.2023г. е пропуснат. Срещу същото е била депозирана въззивна жалба с вх.№ 71039/01.03.2024г., изпратена с известие обратна разписка, чиито номер е от 22.02.2024г. С разпореждането от 05.03.2024г. първоинстанционният съд е дал възможност на жалбоподателката К. – В. да представи доказателства, че въззивната й жалба е подадена до 20.02.2024г., като я е предупредил, че при неизпълнение следва “преценка за връщане“ на въззивната жалба като просрочена. Подобна преценка не е извършена от първоинстанционния съд – липсва разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена. Такава не е извършил и въззивният състав, комуто е разпределено образуваното по тази въззивна жалба производство - с № 4978/25г., СГС, ІІ Д ВС. Без да извърши преценка за срочността на въззивната жалба, първоинстанционният съд е разгледал молбата на К.- В. за възстановяване срока за въззивно обжалване на решението от 31.12.2023г., депозирана на лист 168 от първоинстанционното дело. Тази молба е изпратена по електронна поща на 01.07.2023г. ( вж. лист 167 от делото на СРС) и е с вх.№ 219251/03.07.2024г. Произнасянето по нея с определение № 44631/02.11.2024г., СРС, 31 ви състав е недопустимо, но не защото тя е просрочена, а защото е преждевременно – постановено е преди да бъде постановен и стабилизиран акт, с който въззивната жалба се връща като просрочена т.е. преди да започне да тече едноседмичния срок по чл. 64, ал.3 ГПК. В тази връзка, макар и в двете хипотези да следва обезсилването на първоинстанционното определение, обжалваното понастоящем следва да бъде отменено, доколкото се дължат съобразени с приетите от настоящата инстанция мотиви указания до първоинстанционния съд. Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено и постановено ново, с което определение № 44631/02.11.2024г., СРС, 31 ви състав бъде обезсилено като преждевременно постановено, а делото върнато на първоинстанционния съд, който, като съобрази, че възстановяването на срок предполага установяване, че същият е пропуснат, дължи нарочно произнасяне по срочността на въззивна жалба вх. № 71039/01.03.2024г., а едва след стабилизирането му и в зависимост от приетото с него би подлежало на разглеждане и искането за възстановяване на срок за въззивно обжалване по молба вх. № 219251/03.07.2024г. Мотивиран от горното, настоящият състав