Определение № 2512 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерство на образованието и науката, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 20.11.2025 г., постановено по адм. д. № 5136/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му като недопустима и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и e необосновано. Счита, че решение № 106/18.03.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) има неблагоприятно действие спрямо Министерство на образованието и науката (МОН), поради което оставянето на жалбата без разглеждане прекратява възможността на МОН да обжалва неблагоприятен за него административен акт. Иска обжалваното определение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответниците – министъра на образованието и науката, заместник министъра на образованието и науката, Комисията за защита от дискриминация, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, независим учителски синдикат към КНСБ, синдикат „Образование“ към КТ-Подкрепа СБУ към КНСБ, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, А. И. С. и директора на ОУ „Любен Каравелов“, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото не са налице данни за датата на връчване на обжалвания съдебен акт, поради което началният момент на срока за обжалване не може да бъде определен. При така установената непълнота в доказателствата и при неустановен начален момент на срока, съдът приема, че срокът трябва да се тълкува в полза на страната и жалбата следва да се счита подадена в срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от Министерство на образованието и науката и от министъра на образованието и науката, против решение № 106/18.03.2025 г. на КЗД, в частта, с която по т. I и т. III, е установено, че министърът на образованието и науката е извършил дискриминация, по т. VI е установено, че Министерство на образованието и науката е извършило дискриминация, както и по т. II, т.VII, с които са дадени препоръки. С разпореждане № 17577 от 22.05.2025 г. АССГ е конституирал страните по спора, както следва: министъра на образованието и науката, Министерство на образованието и науката, както и заинтересовани страни - заместник министъра на образованието и науката, Комисията за защита от дискриминация, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, независим учителски синдикат към КНСБ, синдикат „Образование“ към КТ-Подкрепа СБУ към КНСБ, Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България, А. И. С. и директора на ОУ „Любен Каравелов“ и е разпределил доказателствената тежест. В открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. с протоколно определение е оставена без разглеждане жалбата на МОН като недопустима и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото неправилно е конституирана като страна МОН, тъй като в производството пред КЗД, видно от решението и преписката, същото не е било страна. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че МОН няма качеството на страна. Съгласно разпоредбата чл. 147, ал. 1 АПК, очертаваща кръга от лицата, имащи право да оспорват административните актове по съдебен ред, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Тъй като процесуалноправният интерес от обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигане на благоприятни правни резултати, пряк и непосредствен интерес имат лицата, засегнати от него, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. В случая решението на КЗД е неблагоприятно за Министерство на образованието и науката, тъй като макар и неконституирано като страна в административното производство, административният акт в т. VІ от диспозитива го засяга, като установява, че МОН, в качеството на страна по Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01-269/06.12.2022 г. за системата на образованието – чрез създаването на привидно неутрална разпоредба е допуснало нарушение на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като по този начин са създадени предпоставки и условия за неравно третиране спрямо А. И. С. и препоръчва на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. на страните, подписали Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към браншови КТД 01-269/06.12.2022 г. занапред от постановяване на решението при колективното трудово договаряне, сключването на колективни трудови договори и анекси към тях да съблюдават за спазването на ЗЗДискр., като за в бъдеще не допускат извършването или създаването на предпоставки за неравно третиране и дискриминация чрез привидно неутрални разпоредби. Частният жалбоподател има пряк и непосредствен правен интерес да оспори неблагоприятния за него административен акт, поради което следва да бъде конституиран като страна в съдебното производство. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да конституира като страна Министерство на образованието и науката и да осигури на същото възможност за участие в съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение