Определение № 12552 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П. срещу определение № 5110 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 551/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с искане за отмяната му. С молба становище, постъпила в съда на 05.11.2025 г., от назначеният на частния жалбоподател адвокат по реда на Закона за правната помощ се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Частната жалба е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение съдът на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс е върнал исковата молба на П. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 24.03.2025 г. с което исковата молба е оставена без движение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по искова молба от И. П., с която е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди със сума в размер на 11 000 лева срещу Административен съд Стара Загора и Върховен административен съд, основани на неправилността на постановени от тях съдебни актове. С разпореждане от 24.03.2025 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като посочи в какво се изразява противоправното поведение на всеки от ответниците, в какво се изразява нарушението на правото на Европейския съюз (с оглед посоченото в исковата молба правно основание), какви са конкретно претърпените от него вреди, периода в който са претърпени, каква е връзката им с твърдяното нарушение. В указания срок ищецът е подал становище, в което посочва периода и характера на твърдените за причинени вреди и отново, както и в исковата молба, изразява становище за неправилност на съдебните актове, с които според него незаконосъобразно му е отказан достъп до обществена информация. Съдържанието на исковата молба е определено от чл. 127, ал. 1 ГПК, приложима съгласно чл. 204, ал. 5 АПК. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая не са изложени обстоятелства обуславящи отговорността на ответниците относими към соченото от ищеца основание за ангажирането и. Пороците на съдебните актове, на каквито се основава предявения иск се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват. Изведените от ищеца твърдения за нарушения на правото на ЕС са общи, не се основават на конкретни материалноправни норми от него и не позволяват разглеждане на спора по същество. Установените в случая нередовности на исковата молба не са отстранени от ищеца. Следователно правилно първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В частната жалба се съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: "Дали нарушението на чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС ?". Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК такова запитване се прави до Съда на Европейските общности (сега Съд на ЕС), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. При съобразяване предмета на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че не се установяват предпоставките за отправяне на запитване до СЕС по реда на чл. 628 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като същият е неотносим. Ето защо искането следва да се остави без уважение. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение