Определение № 4473 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3665/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б., чрез адвокат Б. П., подадена срещу определение № 3637 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 2039/2023 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Б., вх. № 1556/14.03.2023 г., подадена срещу решение № 15 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 448/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч. В определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, е посочено, че с обжалваното въззивно решение е потвърдено р ешение № 128 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 896/2021 г. на Районен съд - Троян в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, както и е отменен нотариален акт за собственост № 148, т. II, рег. № 2283, нот. д. № 304/2020 г. на нотариус М. Г. до размера на 3/4 ид. ч. Съобразено е приетото от правна страна от въззивния съд, а именно, че предявеният иск за делба е основателен по отношение на ПИ № *** и сградата в него. Страните са съсобственици по наследяване от общите им наследодатели К. И. Р. и Г. С. Р., които са били собственици на имота и са живели в него до смъртта си. Почистването на част от площта на имота, извършвано от Л. Р. след 2005 г., и разполагане на кошери в него, както и възстановяване на част от дуварите, са действия по поддържане и обикновено служене с общата вещ. Извършването на посочените действия от съделителя спрямо конкретния съсобствен имот е заради непосредствената му близост с останалия по наследство от баща му вилен имот, позволяващ по-лесно наглеждане и грижи за кошерите. Почистването на двора и възстановяването на дуварите е обусловено от избрания начин на ползване на имота, защото без тези действия разполагането на кошерите не би било възможно (без почистването му), нито би се обезпечила в някаква степен сигурността им (без възстановяване на каменната ограда). В този смисъл извършените от Л. Р. действия са присъщи за всеки съсобственик, желаещ да си служи с вещта, като непротивопоставянето от останалите съсобственици е само свидетелство за липсваща при тях потребност от същото служене (чл. 31, ал. 1 ЗС). Чрез тези си действия той не е засвидетелствал спрямо останалите съсобственици претенция за изключителност на правото му на собственост, отричайки техните права върху имота. Затова установената от него фактическа власт върху целия имот, при избрания начин за служене, не го превръща във владелец и по отношение на техните идеални части, и за тях той си остава държател. За да установи владение върху целия наследствен имот, ползващият имота наследник следва да манифестира пред останалите наследници намерението си да свои целия имот чрез действия, недвусмислено отричащи правата на останалите наследници, и същите да са доведени до тяхното знание. Не съставляват такива действия служенето или ползването на наследствения имот, неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането му, плащането на данъци, на такси или разноски във връзка с неговото ползване или поддържане (чл. 30 - 32 ЗС). Единственото несъмнено установено по делото действие, отричащо правата на останалите наследници, е снабдяването на Л. Р. с констативен акт за собственост върху имота през 2020 г. Макар да демонстрира изява на намерение за своене на целия имот и от този момент (деня на издаване на констативния нотариален акт) да установява владение върху идеалните части на другите наследници, владението на Л. Р. е прекъснато на следващата година (03.11.2021 г.) с предявяване на иска за делба на имота от останалите съсобственици. При това положение от негова страна не е упражнявано непрекъснато владение в продължение на десет години, поради което той не го е придобил по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС). По тези съображения искът за делба е приет за основателен при възприетите от районния съд квоти, по който въпрос няма оплаквания във въззивната жалба. Подчертано е, че е неоснователен доводът, че имотът няма наследствен характер. Общите наследодатели са били собственици на имота, като същите са го придобили по давност приживе, още преди да починат, поради което не би могло да се поставя въпрос за продължаване на владението от наследниците им. В определението по чл. 288 ГПК съдът е намерил, че при тези данни по делото и при отчитане съдържанието на подадената от К. И. Б. касационна жалба и изложението към нея, тази жалба не подлежи на разглеждане. С нея не се търси защита на права на тази касаторка, а признаване на имота за изключителна собственост на брат й Л. И. Р.. Последното по дефиниция означава отричане съсобствения характер на имота, включително отричане К. И. Б. да притежава дял в тази съсобственост. Последното квалифицира нейната касационна жалба като лишена от правен интерес и процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката намира атакуваното от нея определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилни са изводите на ВКС, че за нея липсвало правен интерес от касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд, тъй като тя не търсела защита на собствени права. Счита, че в случая не става въпрос за защита на чужди права в отклонение от забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК, а за защита на собствена правна позиция по отношение на имот, който се твърди да е съсобствен, и за нея е налице правен интерес от обжалването на въззивното решение. Излага, че е била конституирана като ответник по искова молба на Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А.. Като страна в производствата както пред Районен съд - Троян, така и пред Окръжен съд - Ловеч, за нея съществува правен интерес да обжалва въззивното решение. Нещо повече, налице е диспозитив в решенията и на двете инстанции срещу нея - с решението на районния съд е допусната делбата, което е потвърдено от окръжния съд, като К. Б. е осъдена да заплати на ищците и съдебно-деловодни разноски. Следователно тя, като страна, участвала в хода на съдебното производство и по отношение на която решението се явява обвързващо, има правен интерес за обжалването на решението на Окръжен съд - Ловеч. Жалбоподателката излага още, че при преценката относно наличието на правен интерес от обжалване на решението на Окръжен съд - Ловеч следва да се вземе предвид и предмета на делото - допускане на съдебна делба, като постановеното решение не е в нейна полза, тъй като в хода на съдебните производства тя е твърдяла, че не е собственик и не притежава дял от имота. Това по никакъв начин не може да се тълкува като защита на чужди права пред съд по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ГПК. От процесуалното й поведение пред първоинстанционния и пред въззивния съд става ясно, че тя в нито един момент не се легитимира като съсобственик на имота, поради което решението за допускане на делба спрямо нея не може да се тълкува като благоприятно, тъй като противоречи на собствените й твърдения, че не притежава дял от имота. Сочи, че всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по извършването й. От насрещните страни Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Видно от касационната жалба на К. И. Б., последната е атакувала въззивното решение единствено по съображения, свързани с изтекла в полза на съделителя и неин брат Л. И. Р. придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, изключваща правото на собственост по наследство върху процесните имоти както на нея, така и на останалите съделители. Не са изложени никакви аргументи, свързани със засягане правата и интересите на самата жалбоподателка от решението на Окръжен съд - Ловеч. В случая е налице хипотеза на чл. 26, ал. 2 ГПК, поради което касационната жалба на Б. се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от ВКС. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба, подали отговор на същата, имат право на направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение