Определение № 2562 от 08.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1972/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. М. и Й. М. М. срещу определение № 293/14.06.2024 г. по в.гр.д. № 253/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на частните жалбоподатели против решение № 36/01.02.2024 г. по гр.д. № 316/2022 г. на ОС-Сливен, с което предявените частични искове на ищците са уважени. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Частните жалбоподатели считат, че въззивният съд не следва да се произнесе по подадената въззивна жалба срещу основното първоинстанционно решение, докато не разгледа подадената от същите лица въззивна жалба срещу решението на първата инстанция за отхвърляне на молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. Твърдят, че исканата поправка е насочена именно към отстраняване на противоречие между мотиви и диспозитив относно общия размер на обезщетението като се отрази отхвърлителен диспозитив за разликата над 130 000 лв. до претендираните по исковата молба 200 000 лв. / 164 000 лв. след приспадане на получените извънсъдебно 36 000 лв./ за всеки ищец. Считат, че произнасянето на първоинстанционния съд в мотивите по отношение на общия размер на дължимото за всеки пострадал обезщетение при предявен частичен иск попада в обхвата на правопораждащите спорното материално право факти и в друг процес за разликата над предявената част от вземането съдът ще е обвързан от така формираната СПН по предходното съдебно решение. Поради което и считат, че е налице интерес от подадената въззивна жалба. Искат отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. БАС е приел, че въззивната жалба на частните жалбоподатели е била насочена срещу решението на СлОС / за уважаване изцяло на исковете на Н. М. и Й. М. за заплащане от застрахователя на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 30 000 лв. за всеки от тях, предявени като частични претенции от общо посочени вземания в размер на по 164 000 лв./ в частта на мотивите, с които първоинстанционният съд е преценил, че дължимото за всеки ищец възнаграждение възлиза на 150 000 лв. БАС е констатирал, че във въззивната жалба ищците са възразили както срещу така определения общ размер на обезщетенията за неимуществени вреди, така и срещу уваженото възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице, наследодател на ищците и респ. срещу определения процент на съпричиняване. Като цяло Н.М. и Й.М. са оспорили крайния общ размер на установените от СлОС обезщетения от 130 000 лв. /преди приспадане на изплатените им извънсъдебно суми от застрахователя по 36 000 лв./. Въззивният съд е преценил, че частичните искове са били уважени в целия претендиран от ищците размер – по 30 000 лв. за всеки ищец, както и че в последващ процес за разликата над тези суми съдът няма да бъде обвързан от СПН на предходното решение по отношение на параметрите на вземанията. Позовала се и на разясненията по ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното и е заключил, че въззивната жалба срещу мотивите на първоинстанционното решение е недопустима. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Видно от исковата молба всеки ищец е предявил иск за заплащане на сума от 30 000 лв., частичен иск от 164 000 лв. Последната е формирана както следва: общ размер на обезщетението - 200 000 лв. и от него се приспада получената от всеки ищец извън процеса от застрахователя сума от 36 000 лв. С първоинстанционното решение СлОС е уважил исковете до претендирания размер от 30 000 лв. В диспозитива е посочил, че те са частични искове, всеки с общ размер от 164 000 лв. Съдът не е сезиран с иск за разликата, поради което и произнасянето по въззивната жалба срещу решението на СлОС по молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка /според частните жалбоподатели тя касае пълния размер на обезщетенията/ в случая не е би повлияло върху обективните предели на СПН на основното първоинстанционно решение. Правен интерес от обжалване е налице само, когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. Следователно при уважаване изцяло на исковете им в заявения с петитума на исковата молба ограничен размер – от 30 000 лв. за всеки, за въззивниците-физически лица не е налице правен интерес от обжалване на осъдителното решение на СлОС. Изложените във въззивната жалба аргументи касаят само правилността на мотивите на първоинстанционния съд относно пълния размер на обезщетението. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК, в която част тълкувателният акт не е загубил действието си и при новия ГПК от 2008г. Не обосновават различен извод и доводите на частните жалбоподатели, че при последващ правен спор за пълния твърдян размер на иска от 164 000 лв., съдът ще бъде обвързан с определения за справедлив при разглеждането на частичните искове пълен размер на обезщетението, а именно 150 000 лв. /а след приспадане на съпричиняването - 130 000 лв./. Както е посочил и възивният съд съгласно дадените с т.2 от ТР №3 от 22.04.2019г. по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, когато частичният иск е уважен изцяло, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. В ТР е прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. Възражения срещу пълния признат от СлОС размер на обезщетенията и срещу признатото съпричиняване и неговия обем частните жалбоподатели са изложили в писмения отговор на въззивната жалба на застрахователя и те следва да бъдат разгледани от въззивния съд по повод произнасянето по тази въззивна жалба, на осн. чл.235 и 236 ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,