Определение № 49 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 27120/28.02.2020 г. на Д. П. Ш.. В касационната жалба изрично се сочи, че е насочена срещу решението от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, II Е с-в. Отделно от това в самата жалба има препратки към отделни пасажи от това решение. Същевременно в жалбата се развиват основно оплаквания, насочени срещу решението от 10.02.2020 г. по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, II Е с-в. и само в една малка част – оплаквания срещу посоченото от жалбоподателя решение от 17.01.2020 г. С решението от 17.01.2020 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молба вх. № 152002/20.11.2018 г. на Д. Ш. за тълкуване на решение № 6132 по в. гр. д. № 4906/2016 г. Тази молба е имала за предмет тълкуването на онази част от диспозитива на основното решение по гр. д. № 4906/2016 г. на СГС, с която съдът е постановил, че потвърждава решението на първата инстанция „в останалата му част“. Спорът е бил коя е въпросната „останала част“ и дали тя включва и частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ищеца Д. Ш. да заплати на ответницата Д. Б. сумата от 1600 лв. разноски по делото. Проблемът е породен от обстоятелството, че въззивният съд е пререшил основният спор по чл.109 ЗС по част от предявените негаторни искове и в съответствие с това е осъдил ответницата да заплати разноски на ищеца, а същевременно първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист за присъдените с неговото решение разноски в размер на 1600 лв. в полза на ответницата. С решението от 10.02.2020 г. е отхвърлена молба вх. № 114307/19.09.2019 г. на Д. Ш., в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по в. гр. д. № 4906/2016 г. на СГС и е оставена без разглеждане същата молба, в частта, с която се иска тълкуване на това решение. Предмет на това производство е била онази част от диспозитива на основното въззивно решение, с което ответницата Д. М. Б. е била осъдена по иск на Д. П. Ш. /след отмяна на първоинстанционното решение/, да възстанови на основание чл.109 ЗС разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна градина, намираща се на първия етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица]. Искането на молителя е било по пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка или по пътя на тълкуването да се приеме, че диспозитивът е за осъждане на ответницата да премахне циментовата замазка, която е положила, с цел да изравни наклона на покрива на първия етаж, за да го използва като тераса и да възстанови битумната замазка върху покривната плоча. Настоящият състав счита, че формално касационната жалба е насочена срещу първото по време решение от 17.01.2020 г., но изложените в нея оплаквания касаят основно второто решение от 10.02.2020 г. и само в една малка част оплакванията са срещу решението от 17.01.2020 г. По същия начин изложението към касационната жалба се свързва основно с въпроси, относими към второто решение от 10.02.2020 г. При тези данни е налице нередовност на касационната жалба, което налага оставянето ѝ без движение. Жалбоподателят следва да посочи изрично кое от двете решения обжалва и да съобрази оплакванията в касационната жалба и изложението към нея с предмета на съответното обжалвано решение. В случай, че се обжалват и двете решения, това следва да се заяви изрично, да се внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и да се представи допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързано с решението от 10.02.2020г. Уточнението следва да се направи с писмена молба с препис за насрещната страна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,