Определение № 11269 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД с ЕИК 104523747, със седалище в гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 1, бл. А, против Определение № 1112 от 21.07.2025 г. по адм. дело № 131 по описа на Административния съд – Ямбол за 2025 година. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на Решение № 663 от 29.04.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател се оплаква, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че същото е необосновано. Иска отмяната му. Алтернативно, иска намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар, който размер да е справедлив, разумен и съответстващ на предмета на спора, цената на исковата претенция и обема на положения от адвоката на насрещната страна труд. Ответникът по частната жалба – С. П. К. с [ЕГН] и с адрес в гр. Ямбол, [улица], чрез пълномощника си адв. Б. Кескинова я оспорва по съображения в писмен отговор от 12.09.2025 година. Иска отхвърлянето й, и присъждане на разноски за настоящото производство, за което представя доказателства, че са извършени. Върховният административен съд преценява частната жалба като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, както и в рамките на срока, посочен в този акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 131/2025 г. по описа на Административния съд – Ямбол е образувано по искова молба с правно основание по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена от С. П. К. против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново, за осъждането й за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 21, 00 лева, представляваща заплатената от ищеца такса за освобождаване и такса за паркиране на моторно превозно средство (МПС), и причинени му в резултат на Принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022 г. от контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД по отношение на лек автомобил, марка „Хонда“, с рег. № [рег. номер], собственост на ищеца, която ПАМ е отменена с влязло в сила Решение № 155/19.10.2023 г. по адм. дело № 198/2023 г. на Административния съд – Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от деня на увреждането – 21.10.2022 г. до окончателното му изплащане. С Решение № 663 от 29.04.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, главната и акцесорната искови претенции на К. са отхвърлени поради заплащането от ответника след образуване на съдебното производство на сумата в размер на 27, 53 лв. в полза на ищеца, представляваща претендираната главница от 21, 00 лв. и лихва в размер на 6, 53 лв. Наред с това „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. Велико Търново е осъдено да заплати на К. сума в размер на 1000, 00 лв., представляваща заплатени от него разноски за адвокатски хонорар, както и сума в размер на 10, 00 лв., явяваща се държавна такса за образуване на исковото производство. Съдът от първата инстанция не е споделил възражението на дружеството-ответник по иска, за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, както и възражението за неговата прекомерност. Преценил е за неоснователно и възражението, че договорът за адвокатска услуга е сключен с близък роднина – дъщерята на ищеца. Мотивирал се е, че адвокатското възнаграждение се определя в резултат на свободна преценка и договаряне между страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори да има някакви правни познания. Приел е, че вписването на сумата в договора за правна помощ е достатъчно основание да се приеме, че същата е платена, без да е необходим банков превод. Недоволен от така постановения резултат, в частта му за разноските, частният жалбоподател го обжалвал с касационна жалба пред Върховния административен съд, преценена от касационната инстанция като искане за изменение на Решение № 663/29.04.2025 г. по адм. дело № 131/2025 г. на Административния съд – Ямбол в частта за разноските и върната на първоинстанционния съд за произнасяне. С определението, предмет на частната жалба, искането за изменение на Решение № 663/29.04.2025 г. е отхвърлено, като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че се е произнесъл по всички искания на страните, изразил е волята си по поставените за разглеждане въпроси и няма такъв, по който да се налага постановяването на допълнително решение. Посочил е, че изложените в мотивите на решението съображения относно въпроса за разноските, съответстват на неговия диспозитив. Счел е, че доводите в искането за изменение са такива, касаещи неправилността на изведените от съда в Решение № 663/29.04.2025 г. правни изводи. Преценил е, че обсъждането им в производството по чл. 248 ГПК е недопустимо, а същите следва да бъдат ревизирани по реда на инстанционния контрол. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 10 съдържа изрична уредба относно това кому, какви и кога се дължи присъждане на съдебни разноски, съответно какво е включил законодателят в понятието „съдебни разноски” по ЗОДОВ. При наличието на разпоредбите на специалния закон, неприложими са общите разпоредби за разноски, регламентиран в ГПК и АПК. В конкретния случай, съдът с решението, чието изменение е поискано, е отхвърлил иска, поради което и по аргумент от нормата на чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, не е следвало да присъждана ищеца направените разноски. Съдът неправилно е приложил закона. Това налага отмяната на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК чрез отмяна на Решение № 663/29.04.2025 г. по адм. дело № 131/2025 г. на Административния съд – Ямбол в частта на присъдените в полза на С. К. разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса. При този изход на спора, претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски е неоснователна. Такива не се дължат и на частния жалбоподател, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия